С воала
на ефирната си нощница
скривам света
за минута.
Яхвам душата ти
и започва
най-желаното лутане.
Търся се
из очите ти,
устните ти преравям
и всяка твоя частица
искам без дъх
да остане.
Едно
по едно
разкопчавам
копчетата на твоите страсти.
Нека да е забрава!
Нека е грях.
...И причастие
Нека
се надпрепускваме
със сънища
и стихии,
сграбчили
онова чувство,
дето не можеш да скриеш...
Бавно
обяздвам мислите,
пили от тази лудост...
Мога
да стана истинска.
...Или да се събудя...