автор: lita

Дойде. Посегна. Взе.
Поспря и стисна - онемях!
Закрачи бясно и отне
в ръцете моя свят...

Помилва. Трепнах и оттам
доброволно в твоя храм
останах аз, така ранима,
но все пак неповторимо

разпалена до сетен дъх!
С отронена въздишка,
ме караш ( ти си пръв)
с страст нечовешка

да тичам в твоите обятия
и чрез всички свои възприятия
да бленувам веч, безспир!


В ръцете ти е божи пир!

Гали, целувай. Никога
недей, недей да спираш.
С теб съм и до гроба
и мисля го разбираш.