автор: apostola

Погледна ли
в небето синевата,
аз виждам само твоите очи.
Погледна ли
и вечер към луната,
аз виждам само твоите коси.
Погледна ли
на съмване зората,
те виждам със усмивка на уста.
Почувствам ли
и полъх от лозата,
усещам кръвното си на страстта.

Погледна ли
към залеза вечерен,
аз виждам твоето със кръв сърце.
И в пътя си
към тебе днеска верен,
аз търся твойте женствени ръце.

А както вън
и слънцето ме топли,
усещам топло в твоята душа.
Предавам се
на страстните ти вопли
и знам, че в обичта си не греша.