автор: flood

Неуместното съчетаване на лоша храна със застоял живот го правеше да изглежда по-зле, отколкото всъщност се чувстваше. Беше твърде дебел за самочувствието си, но за сметка на това достатъчно грозен за своята длъжност.
Директорът на фирмата носеше шкембето със себе си и понякога само го оставяше на масата, така, да се поотпусне, да му олекне малко. Слагаше още чесън (държеше скилидките в малко джобче на жилетката под сакото си) и продължаваше да сърба.
- Шкембе-чорбата е най-голямото откритие на човека след гащите! – говореше той, а бузите му се тресяха и аха да паднат, но не падаха, чак да се чудиш как и защо.
Така, с голяма паница шкембе-чорба той обикаляше цеховете на завода заедно с представителите на партийния елит на областта. Току-що бе спечелил местните избори той – дебелият шкембоядец, човекът-чесън, тъкмо той бе финансирал партията, събра като каймак най-много гласове и така наедря с още власт.
Сега беше моментът да си поиска рестото.
След като показа състоянието на цеховете си, намалелия брой на работните места, очуканите машини и мръсотията в производствените помещения, човекът-шкембе съобщи недоволно:
- Виждате ли на какво съм способен, за да повдигна духа на любимата ми партия, за да дам лептата си за успеха и благото на народа? – Въпросът бе риторичен и никой не посмя да отговори. – Виждате, мисля аз. Затова ви фиксирам и питам: на какво сте способни вие сега, когато вече взехте кокала в ръцете си? Сами ли ще ръфате този кокал, или ще го сварите, ще го сложите в голяма тенждера, та на бавен огън курбан да се къкри, чорба да има за цялото народонаселение?
Помълча малко, никой не го прекъсваше, и продължи:
- Да, знам какво ще направите, защото и вие сте родолюбци като мен. Чорба ще направите, ще разварите кокала, от него ще потече костен мозък, що сложите малко зеленчук и ще стане страхотна гозба. Ето това ще направите!
Присъстващите ръководни лица от областното партийно ръководство аплодираха речта, някои се облизаха лакомо, като разбраха, че ще ядат чорба, други изобщо нищо не разбраха, но умееха да ръкопляскат добре. Един обаче попита:
- Ами къде е кокалът? Нали от него ще готвим там... това, чорбата, де. Къде е кокалът?
Бузите се затресоха в усмивка, едрата снага на чесновия директор се раздвижи като нива от презряло жито, той произнесе следното:
- Кокалът е у вас бре, шебек такъв! Ако ти не си го видял, толкова по-зле за теб. Ако всички вие не си го вземете, тогава повече няма и лев да ви дам за избори. Айде сега отивайте из областта да си събирате кокалите, че после ги носете при мен чорба да правим. От мене казана!