автор: ma_gi

Питал ли си се
някога
как се целуват думите?
И дали
нощем плачат?
Чувстват ли се изгубени?

Питал ли си се
искат ли
да закрещят с мълчание?
И колко от тях
са истински,
колко са подаяние?

Искал ли си
да знаеш
как се спасяват в болката?
Колко се колебаят?
Могат ли
да се стоплят?

Влюбват ли се,
разлюбват ли,
докато стенат в мрака?
Молят ли се
за чудо.
спрели ли са
да чакат?

„Дума дупка не прави” –
както са рекли
мъдрите...

Лудост е!

И забрава.

С думи
рисувам сънища...