Питал ли си се
някога
как се целуват думите?
И дали
нощем плачат?
Чувстват ли се изгубени?
Питал ли си се
искат ли
да закрещят с мълчание?
И колко от тях
са истински,
колко са подаяние?
Искал ли си
да знаеш
как се спасяват в болката?
Колко се колебаят?
Могат ли
да се стоплят?
Влюбват ли се,
разлюбват ли,
докато стенат в мрака?
Молят ли се
за чудо.
спрели ли са
да чакат?
„Дума дупка не прави” –
както са рекли
мъдрите...
Лудост е!
И забрава.
С думи
рисувам сънища...