автор: AngelLaura

- Адът е тук – на Земята – каза мъжът – за него трябва да напишеш нещо!
- Бях в Ада и писах за него вече – отговори жената – познавам го.
После се замисли. Познаваше собствения си Ад. Онзи, който се беше пренесъл в дните ѝ, в живота ѝ и в мислите ѝ. Но сега разбираше, че човекът до
нея тъкмо открива своя. В момента, в който тя бе излязла от него, там навлизаше той. Това не е същото място, със същите дяволи. Но определено огънят му е същия.
- Много хора са писали за Ада тук – на земята, в днешния ни живот, мога
ли аз да напиша нещо ново?
- Ти можеш да напишеш всичко – уверено я убеди той.
- Защо първо не ми кажеш за това, което има в този твой Ад?
- Искам да го видя през твоите очи – отговори мъжът.
- Добре ще се опитам. Но няма да пиша за него, а ще ти го разкажа. Имаш сърце, за което не знаеш нищо. Имаш спокоен и уравновесен живот, с който си свикнал. Съдбата ти предлага изпитания, на които винаги можеш да устоиш. Но в един момент, тя решава, че вече си готов за сериозното и важно такова. И поставя в сърцето искра. От теб зависи дали от тази искра ще запалиш огън, който да те стопли или ще посипеш с пясък и ще я изгасиш. И понеже не познаваш сърцето си и не знаеш, че в него може да има нещо различно, без да си се научил как – от искрата лумва пожар. Не можеш да го потушиш. Изгаря те, изпепелява всичко по пътя си. И в мозъка ти се събужда картината на АДА. Червени дяволи, горящи тела, опожарени къщи и дървета. Но твоите дяволи, в твоя пожар искат да ти покажат друго. Загнездват съмнението. Слагат грешни представи на твоите виждания. Говорят с измамни думи, за да не разбереш къде е всъщност истината. Прожектират ти картини, в които сърцето ти е на парчета и всяко едно парче гори само за себе си и кръвта му се превръща в отрова, която трови всичко по пътя си. А ти се страхуваш. Защото не познаваш сърцето си. Не си и предполагал, че в този твой физически орган може да има нещо различно от нормално циркулиращата кръв. Която е необходима за да поддържа тялото ти в изправност. И потъваш в този филм. Започваш да вярваш, че това което чуваш и виждаш е истината. А дяволите ти самодоволно се подхилват. Те са си свършили работата. Но понеже сърцето е не само физическо, до него достига отнякъде светлина или звук или аромат. И започваш да се съмняваш, че това, което чуваш и виждаш не е съвсем това, което наистина чуваш и виждаш. А това съмнение пък, започва да действа и бавно да изтрива грешната картина. Тогава твоя Ад става още по-голям. Защото вече не знаеш кое е реалното. Ще ти дам конкретен пример – сутринта, когато ме гледаше как се гримирам в главата ти беше мисълта, че го правя заради друг мъж. Дяволите успешно смениха картината, в която истината е, че това е съвсем рутинна и ежедневна дейност за мен...
- Стига, спри! – мъжът беше категоричен.
- Ти поиска това – отговори жената.
- Не знаех, че виждаш през мен – в гласа му се усещаше напрежение.
- Не виждам нищо. Просто знам, че Адът не е тук на земята. Той е вътре в нас самите. И не зависи от някой или от нещо, за да влезем в него. Зависи само от силата на сърцето, на мисълта и волята. Дали ще му позволим да победи и да остане завинаги, или ще се изправим срещу него и ще покажем, че светлата ни страна е по-силна е въпрос, на който сами трябва да отговорим. Адът е само гледна точка, която може да бъде променена. И която зависи от ъгъла на пречупване на истината. Адът е в болката, в умората и в сивотата. Там живее страхът. Адът е нещо, с което всеки от нас се е срещал. И не всеки може да излезе невредим. Но пораженията, които носим ако се измъкнем от там, оставят белези за цял живот. И напомнят за себе си.
- Трябва да напишеш история за Ада – каза с уморен глас той – ти го познаваш повече, отколкото аз.
- Истории за Ада са писани много. Няма смисъл да повтарям и преповтарям вече съществуващите. Но мога да ти кажа за моя собствен Ад с който се преборих... и който продължава да диша в стъпките ми. Този, който се видоизменя, но не пропуска да ме призове отново и отново.