автор: ZAGORA

През своята хилядолетна история светът е издигнал на пиедестал неизброими герои. Всяка революция, всяко възстание, всяка борба и атентат раждат своите водачи, жертви и мъченици, които получават признание от сподвижниците на конкретното дело.
Когато годините отмият мътилката на отминалите събития, следващите поколения все по-силно и последователно издигат като победен пряпорец имената на загиналите, защото без смърт не може да има герои.Човешката цивилизация поставя на пиедестала на славата все нови и нови герои, докато имената на по-старите след няколко века потъват в забрава. Всяка нова власт, която се изкачва на политическата сцена, превръща героите на своята идеология в национални герои.После идва друга власт,която ги детронира,за да възкачи нови герои.Все пак остават малцина, които са били чужди на партизанщината и са дали живота си за национална кауза.Но нищо вечно няма на тая земя.Всяко следващо хилядолетие помита като връхлитаща вълна дори и спомените за героите.
Какво означава всъщност е героят? Той е това, което е агресорът, врагът, подтисникът,но с обратен знак и е от другата страна на барикадата.
Героят също мрази и убива.Отнема човешки животи.Няма ненаказани убийци и героите се превръщат в длъжници. Старозаветната сентенция”Зъб за зъб,око за око”и Христовата”Ако те ударят по едната буза,обърни и другата” имат един и същи смисъл.Мъдрецът знае, че избиването на зъб и око и шамарът по бузата са ответни реакции на приложена агресия. Обикновеният човек е добавил:”Който вади нож,от нож умира”.Историята ни дава своите малки и големи примери.Да си спомним за атентата в църквата „Света неделя”през 1925 година,при който загиват 134 души,а други 500 са ранени.Той е извършен в отговор на убийствата и репресиите над членове на БКП.,но след него вълната на нови убийства и репресии е още по-голяма.Ами агресията на национал-социалистическа Германия ,ръководена от Хитлер не доведе ли до краха и разделението на един народ за десетилетия? Икономическата агресия на еврейските банкери и лихвари не доведе ли до изтребването им от Хитлер, заради парите и златото им? Това неспиращо,несекващо перпетум мобиле на омраза, възмездие и агресия има библейски корен. Каин убива Авел.Това е първото убийство в човешката история. Авел е скотовъдец, Каин е земеделец.Авел убива животни и ги принася в жертва на Бог, за да измоли благоволение и да засвидетелствува почитта си към Него.Това събужда завистта у Каин - той намразва брат си и го убива.Така привидно изглеждат нещата.Но истината е много по-дълбока. Истината е, че Авел е невежа и не осъзнава, че тъмната енергия на убийствата се уравновесява с ответно отнемане на живот. Така наречените от нас „животни” са също форми на живот и са толкова ценни колкото и човека за Съзидателната Енергия.Колкото повече убити животни, толкова повече омраза към Авел.Докато везната се преобръща и следва убийството му, за да се уравновеси отново. Смисълът, който човечеството влага в понятието „герой”е относителен.Той се определя от историческата действителност,от географско разположение, от социалната картина и не на последно място от гледните точки. И сега има общности, които величаят привидните диктатори от по-новата ни история Ленин,Сталин,Хитлер...Наричам ги привидни,защото всичко е действие и противодействие,причина и следствие.в средата на енергийни зависимости,която обитаваме.Ако не бяха те,щяха да бъдат други,но равновесие винаги има.Така наречените „герои”носят като всички нас своята отговорност пред света за случващите се събития. Най-големият недостатък на човешката природа е, че човекът не желае да носи отговорност.След всяка война той съди и убива шепа себеподобни наричайки ги престъпници, а пострадалите народи обявява за мъченици. Но пасивността, страха и омразата са също израз на отношение и носят своите последствия. Затова няма народи-мъченици.Отговорността е обща.Новите убийства са нова енергия във вечния двигател на злото.
Религията, в чийто представи Бог не е повече от строг съдия, даващ възмездие за извършени прегрешения, също има своите герои. Нарекла ги е светци. Най-много светци църквата е канонизирала през периода на установяване на новата християнска религия.Те са хиляди-знайни и незнайни.Тук също се завихря едно перпетум мобиле на омраза, страхове и агресия.Трудно е да се съпостави Христовата благост и кротост с гнева и агресията на апостол Петър, който вади нож и ранява слугата на първосвещеника в нощта на предателството на Иисус.Ами какво да се каже за апостол Павел, който силно е мразел християните.Той ги биел, влачел, влизал в домовете им, предавал ги на тъмница. Друг един светец- Свети Георги е бил на служба във войската и е стигнал до чин военен трибун.по времето на император Диоклитиан.Този войник е бил научен да воюва и убива. В последствие като римски граждани Павел и Георги са били посечени,а Петър е бил разпънат с главата надолу в центъра на Рим,защото агресията поражда агресия.Омразата и охулването на езическите божества от ранните християни са довели до жестоките им преследвания и гонения.Големите страхове също привличат бедите и злото.Но колкото и свят да е ревностния последовател на христовото учение,ако не е убит от противници на новосъздадената църква,той няма да бъде обявен за светец.Като че ли само католическите папи правят някакво изключение и естествената смърт е достатъчна за канонизирането им.Така изглеждат привидно нещата,но има много строги духовни закони и закономерности.При всяко тяхно нарушение се появяват видими последствия,които се преживяват от всички нас.Какво по-лесно от това да хвърлим вината върху субекти и обекти извън личността си.Най-лесно е да се изживяваме като жертви,да обвиняваме други и да хленчим колко сме нещастни.Така винаги светът ще е безконечна фабрика за герои и светци.Ще издигаме паметници,ще провеждаме тържествени зари ,ще празнуваме възпоменателни годишнини,ще четем молитви и ще палим свещи за прослава на светците.,Ще внушаваме на младите поколения какво величие и святост създава човешката цивилизация.Да,вярно е това!Тя създава величие и святост,но не героите и светците са изразителите им.Героят и сто пъти да умре за своите идеи и за своята кауза,щом отвръща на злото със зло, щом съди, наказва и убива,той вече е набеден герой, защото нищо не оправдава отнемането на живот.Не може да отричаш и хулиш вярата в езическите богове,на които човечеството се е кланяло векове, да петниш светилищата им и да си мислиш,че твоята вяра е единствено права вяра.Ако имаш врагове,знай че заслугата е твоя..Защото отричаш ли- ще те отричат,отхвърляш ли- ще те отхвърлят,не уважаваш ли чуждата религия,няма да тачат и твоята.И нима е святост да се откажеш от единственото ценно,което притежаваш-живота даден ти от Живия Бог.И кой ни е казал,че Той желае това?!Защо превръщаме най-любящата и разумна Личност в кръвожаден изверг,който се опива от кръвта на светците и героите.Светецът и героят съществуват заедно и единствено в човек,който умее да бъде щастлив винаги,навсякъде и при всички обстоятелства.Осъзнавам,че това никак не е лесно.Трябват вещина и мъдрост,позитивност, любов и духовна сила.Тоя герой и светец е потопен постоянно в радостта и щастието.Не е необходимо да е богат,да е красив или умен.,защото емоциите на радостта и щастието са богатство,красота и мъдрост на духа.Не е лесно в една среда на конфликти и контрасти човек да е искрено радостен и щастлив.В повечето случаи той е лабилен и преминава леко от състояние на радост в състояние на тъга,мъка,гняв.Тия,които умеят да са перманентно щастливи и дори когато умират да напускат света с усмивка на лицето.Ето това са истинските герои и светци.Те са рядкост,но ги има!