автор: botyofentiev

Надеждата ме гледа във очите,
пред църквата протегнала ръка,
а в погледа ѝ гледат скрити
отнякъде неземните неща.

С тези стотинки хляб не може да си купи,
нито да нахрани своите деца,
а аз надявам се пред нея да изкупя,
насъбралата се в мен вина.

Ще дойде събирачът на парите
да прибере стотинките-вина
и пак отнякъде ще гледат скрито
от нас неземните неща.

Надеждата отново ще се върне
пред църквата, с протегната ръка
и няма гръб да ни обърнат
невидимите Божии неща.

botyo