автор: Albatros

Вятър стръже покриви и стрехи,
лодки с прекатурени дъна –
голишарче, хукнало без дрехи,
скача в разярената вълна,
бръсне се морето с бяла пяна
и брадясва плажът от бодли,
и – на черно бачкал нощна смяна,
черен дъжд не спира да вали,
гладно грачат гларусите стари –
чирозът по стрехите изгни,
кьоркютюк пияните рибари
се наливат с вино цели дни,
кърти сякаш облаците с брадви! –
слънцето в ачика вдига дом,
и се друсат кучешките сватби
покрай скърцащия вълнолом,
цяла зима тук ще е мъртвило,
преглътни горчивите сълзи,
запали пред Господа кандило
и кажи му: – Боже, помози! –
като риба, хвърлена на суша,
ще те върне в твоето море.

Ако Бог изобщо те послуша.
И от небесата те съзре.