автор: marisiema

Вълнува ме природата красива,
събитията, дето ме притискат,
сезоните, животът ми развихрен
и времето, което си отива.

Сърцето ми е пламнало и блика.
Хартията е моята палитра.
Очите ми са пишещите пръсти,
а стиховете скромни са ми кръста.

Дали красиви са? - Това не зная.
Но чувствам се свободна и щастлива.
Дали ще ги четат? - Не мога да предвидя.
Но знам, че развълнувана ще си отида.

Дано ме помнят винаги такава -
пленена от пезията на добри поети.
Да ми простят, но с нея съм богата
по пътя свиден, разнолик, насечен.