автор: janita

Останала сама в съня си
Притискам с длани и душа
Със свойте светли, тънки пръсти
една измислена мечта...
В сърцето мое пустотата
е свила своето гнездо
и как боли...боли душата...
от сторено човешко зло...
Не виждам светлинка в тунела
и в мрака..черен..аз крещя...
Опитвайки се да намеря..
една...несбъдната..мечта...