Склоних глава под ножа на луната
и чух гласа на майка ми – нощта.
Червено листо сред мъглите,
висеше на миг
и ваеше вечност.
Откъсна сърцето си
и кацна на рамото ми...
Повдигна във мене дървото
паднало на колене.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|