автор: marisiema

Търкулна лятото балони цветни по баира.
Позаигра се малко по стръмния му склон.
Залъга ни, че още дълго тука ще го има,
ухаещо, ефирно на прощалния купон.

И облаците, дето скриваха го озлобени,
заплакаха неутешимо с престорена тъга.
Пригласят им от север нахални ветровете,
затичали сред клоните, събаряйки листа.

А лято, натежало от емоции и чувства,
отмина си. И сякаш бавно спусна се тъга.
Листата пъстри, алени и златни пеперуди,
са сякаш огънчета, капещи от тъжни дървеса.

Отиде си. Задълго скри се лятото горещо.
Във пясъка, под лодките грижливо се покри.
Отми водата тайните, разгорещени срещи.
Отнесе в шепите си огъня на пламнали души.

Но тайничко сърцата част от него си скътаха,
за да ги топли с мириса, със шепот на море,
с младежки погледи, горещи, замечтани,
със блянове сърдечни и топли, ласкави ръце.