автор: kandid

Обичам хората – това е!
И взирам се в очи добри
и взирам се в очите зли
и питам с горестна тъга:
Защо върви на зле света?

Земята е благословена,
защо така е осквернена
от бомби, мъки и омраза,
какво тъй злостно я наказа?

По млечният поток лети
вълшебният ни кораб
от слънчев вятър окрилен,
от звезден блясък осветен.

Дъгата многоцветна
мостове гради
живота ни да подреди
а ние вдигаме юмруци,
един друг викаме: „Боклуци!“.

Горим дървета и поля,
рушим невинната Земя.
Мечтаем пътя към доброто,
а с бяс препускаме към злото.

Защо от разум сме лишени
на зло да ставаме мишени.
Какво е сбъркано във нас?
Отговор не зная аз.

И ето чудна новина.
На Марс открита е вода.
Земляни, ето ви спасение!
Гответе се за преселение!