Едно листо в полите ти се свлече
и сетне с листопада отлетя,
а аз наметнах секънд хенд елече
връз леката ти блузка на цветя,
и две кафета за шейсет стотинки
от автомата – с много захар, взех –
и като две измамени калинки
със тях платихме борча си на БЕХ,
мечтаех си за дом и топла супа,
и за коминче с девет метра дим,
и като две светулчета в хралупа
от зимата със теб да се спасим,
но – иде ден, и този ден е близко,
печалници във вихър от листа –
ти ще поемеш някъде на изток,
а аз без теб – към края на света,
а този свят до ужас е огромен! –
над нас се спускат първите мъгли.
От теб ще си прикътам светъл спомен,
едно листо – на твоите поли.