автор: fortunata

Ограбена душа -
прекършено крило,
изсъхнало дърво...
Препускащо без път сърце,
пустинно празни две ръце.

Душата стене, но сълза не тръгва.
Тяло - тетива: не поема и не пуска то стрела...
Сива есен ляга в косите,
безизразност и празнота в очите...

Сърцето в черна кръв безжалостно в гърдите бие,
силуетът ти през мъгла от мъка призрачно се вие...
Като сянка през живота ми премина.
До мен ли бе? -
Или просто сън сънувам от самотата уморен...