автор: kandid

Българио,
Като молитва си упойваща и нежна.
Уханна като пазва на мома.
Загърната във дъхава одежда,
окъпана със бисерна роса.
И къдри се зеленото ти руно
и гали се във синия покров.

Притворно е покорството, Родино.
С победен вик изригва Пирин,
пронизва със искрящи пики висините,
разбива ги във синьо бяла пяна.
Настръхнал, лъчезарен и висок,
готов да предизвика даже Бог.

Излитат на дедите ни душите,
безсмъртна рат на храбрия ни род
и ние всинца с тях във хоровод
ще си останем вечния Народ.
Макар, че нещо погледа помръкна,
макар, че във гръдта набъбва гняв.

Но ето, че вълна вълната гони,
въздига се пропада и напада. Иде буря!
Ще помете изгнили клони, гнъсен плод
и ние братя българи, ще си останем
на нашата земя пак вечния Народ

Пребродих континенти и държави,
преплавах и реки, морета, океани.
Българио, такова чудо няма
по цялата ни приказна Земя.
Дори Всемирният създател изумява:
Такава хубост нийде няма, няма!