автор: poetry_as_song

Живяла е една принцеса
с коси от злато и добри очи.
Тя имала сърце богато
и безброй добри слуги.
Веднъж когато си стояла,
с взор към кръглата луна,
измолила си от Аллах съдбата,
през бъдещето да премине тя.
Когато в полунощ стрелките
целунали се в захлас,
пристигнал Дух с вълшебна сила:
Желанията изпълнявам аз!
Девойката погледнала кристала.
Докоснала вълшебното кълбо.
И трепетно изписала година,
държава - град и общество!
Духът прегърнал туй момиче,
и литнал смело в тъмнина.
Принцесата усетила отблизо
магията на лунните петна.
Летяла дълго и без думи
таз странна двойка от съдби.
Пристигнали в царството България
и в град облян от светлини.
Наблизо се усещали вълните,
люлеещи се в ласкаво море.
Духът обаче приземил се
в пространството на един поет.
А той в ръце държал китара.
Помислил си, че гледа филм.
Усмихнал се и гостите поканил,
дори в респект се поклонил.
Духът разбрал, че е свободен.
Политнал в сладостна тъга.
А златокосата принцеса
на китариста станала жена.