п.п. колкото то избора на аноним - радвам се, че е сложила стихотворението в този раздел, защото знам, че за да го направи я е докоснало и развълнувало.
Не вярваш на пръстите си?!
Тежестта на волята е нещо непосилно за волеизявяващия дори.
То си е отговорност!
А, когато пръстите следват волята Божия..
за сезони,
то значи, че трябва да се приеме очевидно закономерното.
Подобна тъга - поради привързаност, казват, била духовна слабост.
Но пък на мен тя най-много ми ухае на човещина.
Да му се не видят жестоките, безизразни и дежурни оплаквачки на изгубеното по неизбежност философска, които не чувстват липса по липсващото.
Да са ти все така чувствителни пръстите, че да виждат лятото.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 589
ХуЛитери: 3
Всичко: 592
Онлайн сега:
