автор: apostola

Заспивам, а трябва да бъда все буден.
И няма ли милост нощта ми към мен?
В съня ми се връща странника блуден
и да я превърне нощта ми във ден.
А аз се превръщам във съд антикварен
излъскан до блясък със вълнен парцал.
От мръсното време не съм и покварен,
и нито душата- потънала в кал.

И лъснал в деня си от лунен отблясък,
аз имам цената на стара парА.
Изтичам през дните във златния пясък
и правя с живота голяма игра.