автор: lightgreen

Драска знаци по звездите нощем,
нощем аз си лягам със сияние в стомаха,
не следвам символи и знаци – аз мога да чета
и не желая между редове, бележките нахвърляни в усмивки.

Наполовина сме човешки и живеем във времето на нищото.
Видения оставям по ръцете му, не го докосвам,
но разказвам. И дописвам в бележки.
Линии в небето, линии по дланите, линии в очите.

Ще се срещнем. Някъде в нищото,
Пътища създавани по знаците, по картите, в легендарните моменти.
Споделяме студа. И хладните усмивки. Недописаните знаци.
Аз отпътувам. Цялата в сияние. Аз съм път, сияние и мрак.

Супернова в думи, знаците в ръцете ми.
Галактики в дланите, нощем лягам със сияние в стомаха.
Нощем ще сее засечем -
черни дупки от мълчание.