автор: libra

реката се оттегляше
от бреговете си,
умираха крайбрежните треви,
светлината някъде високо горе
светът на сенките
не можеше да позлати

така сама,
изгубена в нощта
намират ме
седефните ти сънища,
притихват бавно
тъгата и умората,
реката спира в извора си
недочакала дъждът да завали..