Есенно усмихната, пробужда се земята.
Сънна тишина, неосквернен покой.
И даже птиците смълчани са в сумрака,
а вятърът, закътан някъде, е в сън дълбок.
Голямо слънце, като празнична погача,
върху месал от злато ми показва своя лик.
Блести във капките прозрачни на листата
и сръчно там гирлянди бисерни реди.
Зарадван, яркосин, дълбок е небосвода.
Дарява ми прозрачен и прекрасен ден.
Не знам дали навън е циганското лято,
но нежно ме докосва чист и пременен.
Полека, нежно ме пощипва по лицето,
потрепва обичливо в неспокойното сърце,
показва ми природата красива, ведра,
макар да са в сълзи дърветата навред.
Есен пъстроока,слънчева и светла,
разхожда се напето в красиви цветове.
Като мъжка ласка за мен е тази гледка,
преди да ме забрулят студени ветрове.