автор: apostola

Сърцето ми- затрупано от сняг,
на топло във гърди студува.
И носи то в деня товара як,
и все по-тежко боледува.
Но духва топъл вятър от любов
и ледовете се стопяват.
И пак така денят настъпва нов,
и птиците във мен запяват.

В душата ми нахлува топлина
и пали огъня любовен.
В зенИците изгрява светлина
по пътя ми в света греховен.