автор: huhavel

Литературата е процес,в който големи,красиви,добре подредени лъжи,казват повече истина от цяла поредица факти.Тя е особен,интимен начин да комуникираш с хора,които иначе няма къде да срещнеш./Джулиан Барнс/
Литературата е един паралелен свят,в който няма как да си самотен и да ти е скучно.Тук срещаш различни хора,с различни съдби,забавни и оригинални,тъжни и жалки,амбициозни и порочни.И от всеки един герой можеш да научиш нещо полезно.
Литературата ми позволява да пътувам,да опознавам света и хората,да науча големите уроци за живота.Няма по-евтино развлечение и по-продължително удоволствие от четенето./Монтен/
Голямата литература не се нуждае от машина на времето или телепортация,за да те върне в Ренесансова Италия през 14 век и да станеш част от веселата компания на Бокачо.Да изпиташ радостта от живота!да се наслаждаваш без свян и задръжки на красивите жени!Да бъдеш хедонист,без да бъдеш перверзник и циник!Да поставиш себе си в центъра на света,без да изпитваш страх от наказание!
Една от симпатичните прелести на литературата е да чувстваш близо до себе си,надалече или наоколо невидимата тълпа от непознати./Елм Мари Каро/ И в тази тълпа да разпознаеш Рицаря на печалния образ и датския принц Хамлет.И да им позволиш те да станат твоята мярка за човеколюбие и благородство!
Споделям мисълта на Чарлз Ламб:харесва ми да се губя в умовете на другите хора.Литературата ми дава тази възможност.Къде другаде бих срещнал Граф Монте Кристо и Робинзон Крузо@! И ако си мислите,че романите на Ал.Дюма и Д.Дефо са наръчници с рецепти за бързо забогатяване,грешите!Те само повдигат завесата към света на упоритостта,находчивостта,смелостта.И ме карат да вярвам,че човешките възможности не познават граници,когато си мотивиран и амбициран,когато имаш ясно формулирана цел и искаш да я постигнеш!
Като говоря за амбиция и цел,няма как да пренебрегна Растиняк/Дядо Горио/ и Жорж Дюроа/Бел ами/.И двамата герои от романите на френския натурализъм,но изключително актуални днес!Болезнено амбициозни кариеристи,устремени към върха,без да подбират средствата за собственото си издигане.Те са моят коректив,който ми напомня,че изкачването нагоре може да бъде и едновременно стремително падане надолу.Това е сигналната лампа,която ми напомня да пазя човешкото в себе си.
Не е важно дали разказаното в романите е преживяно от автора наистина,или не.Важното е да ме накара да повярвам,че е така!Това може да постигне само голямата литература- да ми даде уроците,нужни за големия,за истинския живот!
Само литературата може да прави от нищото на всекидневието всичкото на човешкия живот./В,Константинов/