Пустеят къщи, буренясват двóрове,
чернеят празните прозорци и врати
и само призраци на липсващите хора
очакват някой да ги приюти.
Като надгробни паметници, къщите
напомнят – тук е имало живот...
Ала отдавна вече не сме същите,
отдавна чезнем и като народ!
И чезне пътят, няма и пътека;
и чезне споменът под плевел и трева –
изтича времето ни бавно и полека...
Родѝно моя, ти ли си това?
Бой..Боев, 2015