Посветено на мотористите, които са родени и живеят свободни…
През нощта човек е плах,
а вълкът надава вой.
Обаче мен не ме е страх…
Мракът е приятел мой.
Не съм подвластен на промени,
волята ми води ме.
Аз усещам своите вени –
свободата в тях тече!
Дори в земята непозната
и далеч от роден кът
светлината на луната
осветява моя път.
Целият покрит съм в черно,
с мрака сливам се така.
В разстоянието безмерно
бавно скривам се в нощта.
Усещам вятъра в косата,
пречки не стоят пред мен.
Слабостта е непозната,
„Мой“ наричам всеки ден.
Покрай мен са моите братя,
няма да остана сам.
Заклевам си се във душата
глутницата си не ще предам!