Небе накокошинено-разрошено,
ветрец навява хладна самота.
Сърцето ми ограбено, потрóшено
и неразбрано тъне в нищета...
Отнесе всичко в него, що хареса –
срещу любов... Но на каква цена!
А аз си мислех, че си поетеса
и все жадувах ласки... на жена...
А стана като при децата – малките.
Защо ли казват: „Слаба е жената...”?
Взема си кукличките, взе ми и парцалките,
а аз останах с пръстче във устата!
Бой..Боев, 2015