автор: somebody

Здравей Есен, днес си мила. Напичаш меко през прозореца. Махаш ми с клоните на липата. Облаците танцуват по светлосиньото ти небе.
Здравей Есен, отново ме теглиш към моите улици. Стъпвам на уморения от летни стъпки паваж. Крачките ми отмерват пъстрите ти секунди. Жълъдите са търкулили облите си личица на плочките. Загубили са шапките си, но се усмихват. Здравей Есен, днес никак не си уморена. Грейнала си. Старите чинари се надуват с красиво нашарените си тела. Кестените се разпукват и щастливо се приземяват с лъскавите си коремчета върху земята. Детски ръце ги прибират по джобовете си. Здравей Есен, толкова си влюбена днес. Така мило ми се усмихваш. Така галиш дългите коси на красиви момичета и светналите момчешки погледи. Здравей Есен, целунала си топло и старите хора по парковете. Приютила си ги на припек по пейките. Кучетата са завъртели щастливо опашки под благата ти ласка. Здравей Есен. Красива си, топла,обагрена, сладостна, ласкава, пастелно цъфнала и блусираща с вятъра. Здравей Есен, приятно ми е да те срещна днес по огрените улици, по булевардите, по усмихнатите къщи и сгради, отразила слънце в прозорците, залюляла клоните на дърветата, зашептяла влюбени стихове, изсвирила познато старо парче на китара, опряна в коляното на талантлив творец в парка. Здравей Есен, вървя по стъпките ти и днес съм щастлива.