автор: lubopitstvo

Събуди я гласът на компютъра, който известяваше на всички хора по света, че е излязъл днешния световен слоган. Той всеки ден звучеше различно, но означаваше едно и също - успокояващо и ободряващо уверение, че и днешният ден ще е прекрасен за световната виртуална мрежа.
Нито тя, нито който и да е друг в огромния глобализиран свят не предполагаше, че днес се събужда за последен път. Дошла беше последната дата за човечеството - ден за разплата и освобождение. Това бе решено преди стотици години и днес щеше да се изпълни. Ако взелите го, можеха да видят своите потомци, щяха да си отдъхнат облекчено, че са постъпили правилно.
Имплантираният в мозъка й чип кротко изпусна сутрешния стимулант, който неутрализира снощното леко сънотворно. Размърда се в леглото и отвори очи. Стаята й бе разхвърлена и мръсна, светлина не влизаше от никъде, тъй като прозорци нямаше и слънце никога не я огряваше. Най-важното нещо в дома й бе компютърът. Денонощно бе свързана с него, мислеше и чувстваше чрез него, той бе нейния истински живот. Така беше с всички хора, сврени по тъмните си домове навсякъде по света. Човекът беше компютъра или обратното, но какво значение имаше кой е първият и кой втория - толкова отдавна те се бяха слели в едно.
Силните емоции още не я бяха напуснали. За сън тази нощ си бе избрала филм, в който се разказваше за гибелта на най-големия кораб в човешката история. Цяла нощ тя живя като главната героиня, спасила се като по чудо от потъващия параход. Изпитаната силна любов още я караше да потръпва. Това й беше любимия филм и никога не й омръзваше да го сънува. В него беше всичко, което мечтаеше да е - и любима, и герой, и силна, и смела, и всичко...
Чрез модерната психо-компютърна програма за съпреживяване, хората получиха възможността да изживяват истински драмите от всички филми, създавани някога в миналото от тази индустрия. Това беше дар за съвременното човечество, за което то бе благодарно - един безкраен триумф на илюзията на киното, превърната както никога дотогава в почти истински живот.
Пресегна се за днешното си хапче, което щеше да й осигури необходимата енергия за деня, и мъчително се надигна от леглото. Мускулите й, неизползвани за друго освен за ежедневното прехвърляне от леглото на стола и обратно, простенаха. Настани се пред компютъра и размърда мишката. Екранът оживя, засвяткаха прозорците на сайтовете, от които никога не излизаше. Денят започна както за нея, така и за всички останали хора по света. Сякаш се върнаха в къщи. Първата й работа бе да си избере днешна профилна снимка - избра си на актрисата от сънувания филм. Така сподели със света преживяното през нощта. Разгледа дали има нещо ново из многото социални мрежи, чрез които контактуваше с другите и без да гледа трескаво зацъка по бутона "харесвам". Ако искаше да бъде харесвана, трябваше да харесва - това беше съвременна перифраза на древния принцип: "за да получиш, трябва да дадеш". Зае се да организира виртуалния си ден. Очертаваше се да е доста напрегнат. Чакаше я сутрешен фитнес в глобалния фитнес-клуб, в който тя имаше страхотно освежаващ флирт с личния си инструктор, след това козметик и фризьор, важно бе и какво ще облече - трябваше да е особено красива, тъй като денят й щеше да завърши със среща с мъжа, с когото си пишеше вече трети месец. Той я вълнуваше, имаха много общо помежду си - дори сънуваха един и същ филм. Имаха среща в романтично парижко виртуално кафене и мисълта за това караше сърцето й да се вълнува. Нямаше да има време за приятелките от женския клуб, нито за участие в дебатите в интелектуалната стая - и без това там всеки ден се пишеше едно и също по различен начин. Вчерашното й напълно бездарно стихотворение нямаше да се публикува днес, въпреки че беше убедена в неговия голям успех, тъй като се бе погрижила - много хора й бяха задължени за хвалебствените й коментари.
Днес ще е ден само за любов.
Тя ще бъде точно това, което иска да бъде.
Цялото човечество кроеше планове и с едно цъкване на мишката сбъдваше надежди и мечти. Щастливото вълнение се разнасяше като гигантска вълна от световната интернет мрежа в съзнанието на всички хора.
Преди много години те направиха своя избор, уморени от търсенето на щастието, което толкова трудно идваше при тях. Предадоха се пред страха от неуправляемата реалност и избраха да заживеят в сигурна илюзия. В нея никога нямаше болка и страдание, не се задаваха трудни въпроси, на които няма готов отговор, дори не се налагаше да изглеждат долу-горе добре. Нямаше значение колко са умни, дали са млади или стари. Отдавна бяха повярвали, че илюзията е истинския живот, а не тези тъмни стаи, в които телата им вегетираха до смъртта. Днес те отново щяха да бъдат всичко, което мечтаеха, но без истински усилия и без никаква реално платена цена.
Когато вечерта легнаха в леглата си, свързани както винаги със своите компютри, всички сънуваха един и същ филм, в който до един бяха герой, който спасява Земята. Жертваха собствения си живот в името на оцеляването на света и се чувстваха неописуемо смели и дори велики. Не знаеха, че чиповете, имплантирани в мозъците им, изпускат в кръвта им смъртоносна доза сънотворно.
Спасиха своята планета, затваряйки завинаги очи.
На сутринта навън слънцето ярко грееше, небето синееше, въздухът трептеше кристално чист. Природата празнуваше своята свобода.
Една грешка най-сетне бе поправена.
Животът продължаваше.