автор: lubopitstvo

Беше една такава дребничка и неугледна. Не че беше грозна - в никакъв случай, но все се подценяваше и потискаше, трупаше в душата си комплекс след комплекс, а при това положение и най-красивата, щеше да бъде просто една дребна и неугледна женица.
Ежедневието с неговите малки и досадни задължения я беше погълнало
изцяло. Всяка сутрин денят й започваше по един и същи начин, а вечерите завършваха както тези вчера, оня ден, миналата седмица, миналата година... Животът й се изплъзваше ден след ден, най-хубавите години си отиваха и тя смътно го осъзнаваше - като лека тъга, неясна неудовлетвореност, тъпа болка.
След толкова години на отмятане и зачеркване на проблеми и задължения, на малки и големи битови победи, усети, че нещата най-сетне се подреждат и може да отдъхне и да се огледа - себе си и света наоколо. Почувства се така сякаш е била на заточение и са я пуснали след години каторга на свобода. Хареса си даже мисъл, която да си повтаря и да й напомня, че е жива, но няма да е за дълго: " живей за мига ". Погледна се с нови очи в огледалото и я порази една съвсем нова мисъл: " аз съм хубава и още млада ". Обзе я трескаво желание за живот на всяка цена.
Чувала беше, че има интернет и някакви там сайтове за запознанства, но животът й до този момент беше твърде далеч от подобни щуротии. Съпругът, децата, работата изпълваха дните й открай докрай.
През един прекрасен, майски ден, обхваната от някакво напълно неприсъщо за нея лекомислие взе, че си направи регистрация. Напълно се смая от това, което получи като съобщения. Те валяха едно след друго, от неприлични, по-неприлични. Гледаше с широко отворени очи и й се щеше да се ощипе и убеди, че не сънува.
"Ама какви са тези хора? Какъв е този напълно непознат свят? Защо е нямала никаква представа, че може да се живее и така? Да се разсъждава така? " - въпросите следваха един след друг. Обземаше я неканена съзнателно дива възбуда. Душата й, скована години наред, се оказа напълно неподготвена за виртуалната магия. Пристрасти се с цялата сила на трупаните през годините и неизползвани емоции.
Появи се той - очарователен, интелигентен, начетен и романтичен. Пристрастеността към сайта се сля с тази към неговите съобщения, и нещата окончателно излязоха извън контрол. Отиде на среща, после на втора, на трета, на четвърта. Измъчваше се, че не бива, светваха червени предупредителни светлинки в главата й, но тя ги неутрализираше с любимата си вече мисъл: "живей за мига". Лъжеше, премълчаваше, шмекеруваше, на себе си вече не приличаше, само и само да изкопчи един час, за да бъде с него. Малкото останали искрици разум и неконтролируемата емоция се бореха, и емоцията вземаше все повече превес. Накрая се предаде и се влюби с такава неподозирана сила, че се превърна в друг човек. То че беше друга си личеше и всички го виждаха. Съпругът й наблюдаваше тази метаморфоза от гъсеница в красива пеперуда, виждаше една много по-хубава жена с грейнали очи и подозренията се появиха съвсем естествено в главата му. Започна да я дебне и следи, и истината излезе бързо наяве.
Тя се оказа пред кръстопът - раздяла, кръст на всичко, постигнато досега и пътуване в неуютното неизвестно, или смачкване на всичко ново, живо и красиво, което най-сетне изпита. Една вечер след поредния скандал, сложи няколко дрехи в сака и с подтиснато сърце си тръгна.
Повървя в хладната октомврийска вечер, седна на една пейка и засъбира смелост да му се обади. На него. Но какво да му каже? "Аз напуснах семейството си и идвам при теб! Обичам те!" Та нали той има свое семейство...Къде да я сложи, какво да я прави?!
" Боже, колко съм тъпа, тъпа, тъпа ! "
На какво се надяваше? По пълна безнадеждност от това здраве му кажи.
Плака дълго в мрака, после се поразходи, нарамила сака да й попремине, и се прибра.
Мъжът й я изгледа строго и навъсено, но нищо не каза. Беше облекчен, ала прекалено обиден, за да го признае.
Първата година нощем плачеше за другия и себе си, втората започна да се чуди на акъла си, на третата я обсебиха дребните проблеми и задължения.
Върна се в релсите на ежедневието.
Нима можеше да направи нещо друго?
И все пак стана друга, нищо вече не можеше да е същото. Искаше да е като преди, но това бе невъзможно. Забранената стая беше отключена, духът пуснат от бутилката, колелото завъртяно.