автор: traveling_musician

Някак съм в тази годишнина.
Някак светът ми пропада.
Нотите все са предишните,
но куче в акордите лае.

Не зная дали имам власт
поне да приседна до себе си -
рошав, плешив имигрант,
оплетен в трънака на гребена.

Някак и никак не тропам
по вратите, заключени вечно.
Търся пак храм със бинокъл
из облачни птичи небета.

И кой да повтори камбаната,
любов, огъната, мокра?
Пред тебе във черно стоях,
а ти - във най-бялата рокля!