автор: apostola

Дори да свършат всичките сезони
и слънцето жарта си да изрони,
сезони и слънца ще си измисля
и любовта си с тебе ще осмисля.

Дори небето в дън да се продъни
и да разпусне звездните кадъни,
небето и звездите ще направя
и с теб, любов, към тях ще се отправя.

Дори луната вятър да я крадне
и тя от страх във пъкала да падне,
от твоите коси ще я направя
и любовта ти няма да забравя.

Дори земя на две да се прегъне,
екватора на осем да се сгъне,
аз тихичко местенце ще намеря
и от любов със тебе ще треперя.

Дори...дори и въздухът да свърши
и мъка всичката гора да скърши,
от моя дъх със въздух ще те храня
и цялата от огън ще те браня!