автор: rygit

Така и направихме Прибрахме се в хотела поспахме няколко часа. Рано сутринта отново бяхме на позиция. За пореден път бяхме около овала – светилище на древните траки. Когато Слънцето показа над хълмовете огненото си теме Ная и Надка отново бяха в каменния кръг.
Първите му лъчи осветиха двете женски фигури седнали и свити една до друга с опрени гърбове. От телата им се проточиха дълги сенки и се превърнаха в нещо като мистично тракийско лого. Беше невероятно. На зазоряване две жени в различна възраст, но с аналогични проблеми в майчинството опрели плещи в плещи търсеха вярната посока в лабиринта от невъзможности за спасението на две новозаченати души. Замислих се. Колко много откровена красота, шантавост и загадъчност имаше в това което ставаше пред мен... В този момент си дадох сметка, каква свръх сила е майчиния инстинкт. Няма да се учудя ако той е част от мощта на първичния взрив дал тласък за началото на цялата наша Вселена. Ми да нали Вселена си е от женски род!
В синьо - синкавата ранина, две души вярващи до болка в силата на живота се опитваха да надникнат в безграничния простор на Вселената и то с помощта на архаична каменна система -кромлех от времето може би на ранно желязната епоха…
Махнах с ръка да прогоня насъбралите се на талази философски мисли около главата ми и влязох при Надка. Беше си мой ред, но този път нищо не се случи. Всичко си бе като на излет сутринта. Вписах случката с циганската блузка и дежавюто с нея в графата преумора и готово. После ходихме до Маджарово закусихме там. Пихме кафе. Аз дремнах в колата. Жените се поразходиха и в 10.30 пак бяхме в зоната на кромлеха. Това щеше да бъде последния ни Зенит и после трябваше да си тръгнем. Поседяхме в кръга тримата ей така без да правим въртеливата процедура и си говорихме разни неща. По едно време аз питам:
- Нали мога да поразмишлявам на глас.
- Че защо не!? Опитай ! – подкани ме Надка.
- Точно така опитай. Аз знам, че понякога на ум ти е трудно. С тези редките зъби... ти ако не дърдориш, не можеш и да мислиш. Опитай да е на глас може пък и да ти се получи и мисленето – закиска се Ная.
- Такааа. Аз малко помислих по теорията на сестра ти за информационните потоци от електрони и другите там как им бяха имената…? Както и да е… и другите там пощальонски частици преминаващи през времената. Та питанката ми е задължително ли е с нас ще се случат същите или много от подобните неща и събитията, на тези за които получаваме информация например от бъдещето?
- Ами не знам! Ти ще кажеш. Защо сме сега заедно тук в момента? Нали защото ти интуитивно искаш да надникнеш в бъдещето за да си наясно какво трябва да направиш в настоящето, че нещата да се случат така както аз ги виждам в бъдещето.
- Ееее аз не съм тук подгонен от интуитивни пориви. Това е нещото което честно да си призная малко ми липсва поне в тази посока. Тук съм защото, защото…
- Тук си защото аз съм тука и защото аз имам такива интуитивни пориви. И си тук защото не можеш да си обясниш как нещо което няма научно или елементарно логично обяснение в определени ситуации работи. Поне на мен така си ми казвал. Сега какво взе да умуваш пак. Нали обеща да проявяваш малко повече въображение в пилотските си анализи! – прекъсна ме Ная и тона й показваше не малко раздразнение.
- Добре де нали само преди секунди казах, че ще си разсъждавам на глас… Защо се сърдиш? Искам да си изясня някой работи. Добре де, не се сърди! – опитах се да успокоя психоложката и се обърнах към нашия гид – Хубаво значи ето сега ние получаваме инфо от бъдещето и ще положим някакви усилия щото нещата да се случат така както ние го искаме. Но все пак това са целенасочени действия от едни разумни същества да се случи това което те желаят. Нали така?
- Така е! – кимна кака Надка.
- Добре! А кое кара другите неща, който не са разумни същества или дори неживи предмети да се включват в събитията по някакъв определен начин. И то така щото тези събития да са същите като онези които ти виждаш за тях в бъдещето. И ако правилно съм те разбрал тези подобни планети и хора там са вече в някакво наше бъдеще… нали? Ако ти видиш, че да речем колата ми ще се счупи – това значи нещо прави така щото това да се случи. И ето това ми е много интересно. И не ми дава мира от както сме тръгнали насам. Когато няма разум, който да прави анализ на получената информация и да полага някакви усилия нещата да се случват – както примера с моята кола, кой копае улея за случващото се. Та кое е това което кара причинно-следствения ход на събитията да се движи в нещо като коловоз от събития. Хайде за хората казваме това му е съдбата. Или „Така му било писано.” Хубаво! Но за неживите предмети как стоят нещата? И те ли имат съдба? Ама те неживите предмети нали не полагат никакви усилия за своето бъдеще,нали? Защото по моето разбиране те по никакъв начина не са активни в миналото и в настоящето си? Значи това което се случва с тях би трябвало също да следва някакъв предначертан път. Нещо подобно на нашата съдба. Кой чертае този път - и как? Или по-накратко казано, ако съществува някаква всеобща предопределеност какъв може да е нейния физичен механизъм. Това по-скоро ми е въпроса?
- Мишленце, Мишленце и на ум и на глас все така объркано си мислиш! Аз нищо не разбрах от въпроса ти, както и от това какво точно не ти е ясно. Не знам како Надке ти разбра ли какво пита той?
- Да разбрах че е объркан, но мисля ми е ясно какво го притеснява. Пита кое и по какъв начин определя пътя, по който неодушевените предмети следват своята бездушна съдба. Има някакво физично обяснение за предопределеността макар и твърде хипотетично. Според кака, когато един много силен и голям поток от фини елементарни частици от миналото с определен спин се срещне в космоса с подобен силен поток, но от бъдещето с противоположен нему спин, между тях протича реакция. Тази реакция обаче не е химическа физическа или термоядрена. Това е много особена реакция, която протича в определени участъци на Вселената. И тогава там започват да се образуват космически тела като се започне от звезди – слънца и после се стигне до планети и луни. Сиреч някъде в конфликтната зона на сблъсък на най-малко два такива потока, защото може да са и повече, избухва нова звезда. Процеса в ядрото на такава звездата прилича на съвкупност от термоядрени реакции. На мен обаче ми се струва, че прилича и на нещо като извор в планината. В този извор едната водна жила идва от миналото, а другата от бъдещето. А сега си представете как всеки един от химичните елементи на земята е съставен и от електрони. И как тези електрони са групирани по двойки в които единия идва и носи информация от миналото, а другия който е до него носи информация от бъдещето. Мисля че силовото поле което възниква между тях в общата орбита по която обикалят, във всички случаи определя доста точно поведението на самия химичен елемент в настоящето. Вие как мислите?
- Не съм се замислял по този начин, може би защото съм нямал тази информация. Не зная дали всичко това което говориш е вярно но звучи доста логично.
- Да много точно казано Мишо - звучи логично. И така се получава, че след като в основната структура на атома са влезли достатъчно информационни частици от миналото и достатъчно от бъдещето то и неговото „поведение” е предначертано. Почти всяка електронна двойка в почти всеки атом поне на Земята на практика е съставена от електрони носещи информация от миналото и от бъдещето. И след като веднъж вече се е образувала двойка от потоци от двете противоположни времена то задължително се заражда и нов поток. И това е потока на настоящето за тази система.
- Аха искаш да кажеш, че след като нашата слънчева система се е образувала от частици носещи определена информация предначертаваща събитията им, то тази информация за предопределеност се предава и на всички неживи и живи системи след зоната на сблъсък й?
- Нещо такова да! Основните елементи изграждащи материалния свят около нас пък и самите в нас притежават строго определени свойства при строго определени ситуации, наричат се дискретни стойности. Щом е така то според кака означава, че това влияе на тяхната предопределеност като поведения и продължителността им на съществуване. Май вече споменах или не. Не си спомням, но всяка елементарна частица си има точно определен период на полуразпад. Или по така казано всяка частица изключая електрона и още някоя друга си имат точно време на съществуване. Така е и с всеки химичен елемент изграден от такива частици. Е, щом е така нормално всичко това да влияе и на нашата предопределеност и като действия и като събития, нали?
- Така си е! Не отричам! Не е изключено да съществува някаква форма на предначертаност прикрита под закономерността на химичните и физичните свойства на веществата. Следвайки този порядък на мисли, е съвсем логично и нашето поведение до някъде да е предопределено за дадена ситуация. И то си е логично де, след като и ние сме изградени от такива частици с предначертани съществувания. Звучи ми така сякаш ние сме изтъкани от букви и статии на прочетени вчерашни и непрочетени утрешни вестници. И колкото и да се мъчим не можем току така да излезем от руслото на това което е написано в тях или във нас самите. Е така като те слушам може и да има доза истина. Но чак пък за всички събития ми е трудно да повярвам че са толкова точно и детайлно предопределени.
- Ето видя ли сам започна да достигаш до някой изводи.
- Добре де, а защо тогава след като сестра ти казва, че всичко е предначертано написано и предопределено се говори изобщо за някакъв свободен избор и за случайности? И защо ние сега тук се напъваме да правим нещо след като така и така, това което ще стане, то ще си стане? И защо след като всичко е ясно и е написано предварително едва ли не, е толкова трудно човек да достигне до тази книга с личната информация за своето си бъдеще. Ако това упражнение беше по – лесничко за изпълнение нямаше ли да е по добре? Не за друго ами с оглед на това всеки да си направи плановете и , равносметките – не спирах да питам.
- От въпроса ти разбирам, че искаш да ти отговоря какъв е физичният механизъм на вариативността. Или по простичко казано на случайността.
- Може и така както казваш ти да бъде формулиран въпроса ми. Да наистина това ме интересува или поне това възникна като въпрос докато те слушах.
- Ами ми Мишо тя казва, че не всичко е предначертано в абсолютна точност, защото по принцип няма абсолютни неща във Вселената. Винаги и на всякъде има изключения. И точно тези изключения са в основата на свободния избор и вариативността. А като физика това се получава, затова, защото не всички електрони и кореспондентните частици идват от тези времеви потоци Бъдеще и Минало, за които говорих преди малко. Има и свободни електрони, които са се образували много по-скоро. И както те така и другите подобни млади и новообразувани частици преносители се явяват чисти от към каквато и да е вид информация. Предполага се че точно такива по рода си „празни частици” са влизали в състава на материята на Слънцето ни и на планетата ни. Пак според нея този процес на навлизане на такива частици е бил постоянен за тези четирите милиарда години съществуване на Земята. Точно тези свободни или лишени от информация електрони пък дават случайните комбинации и възможността за промяна. И така в края на краищата се получава: Поток от частици пълни с информация от двете времена Минало и Бъдеще. Тези частици са от порядъка от осемдесет процента до петдесет и пет процента от състава на материята на Земята. И това са тези частици, които всъщност създават предопределеността. Съответно другите празни откъм информация кореспондентни или свободно образувани частици ги допълват в процентите. Те пък са разбира се в рамките на порядъка от десет процента до тридесет и пет процента в състава на тази същата наша материя. От своя страна вторите са тези създаващи случайността или вариативността. Е и тук всяко правило си има изключения. Та така де. Но искам да кажа, че с нея много сме си говорили по темата и двете сме единодушни как тези проценти не са строго определени. И двете мислим… това са в плаващи съотношения за всеки човек и съответно за всяка среда в която попадаме. Може би за това има моменти в живота ни когато всичко върви като по коловоз и каквото и да правим резултат е предрешен. И обратното понякога колкото и да сме сигурни в нещо, че ще се случи, се случва нещо, което и на един милион мозъка не им е минало през ум, че може да се случи точно по този начин. А защо не може лесно да се стига до информациите на бъдещето и миналото е друга голяма тема, но сега няма време за нея защото наближава пладне
- Мишок сега доволен ли си от този детайлно - изчерпателен отговор? – попита Ная, завирайки си направо Ная лицето в мен – хайде сега изчезни на вън да си направим ние жените последното завъртане и после да си ходим вече, а? – и нежно взе да ме побутва да напусна центъра на кръга, къде до сега сладко си дърдорехме всичките тези фантасмагории.
- Доволен съм, да! Аааа…. Моля, моля! Махни си красивото личице, че като го гледам, направо се разтапям и не мога да мисля – щипнах леко по носа нахалната психоложка, но нещо сякаш ме зачовърка около сбора процентите и докато се изправях за да си тръгна попитах - ама како Надке мисля нещо в сметка ти между предопределеността и случайността не е на ред. Сякаш ми се губят десет процента. Защото осемдесет и десет прави деветдесет и тридесет и пет и петдесет и пет пак прави деветдесет процента. Има там едни десет процента, за които нищо не казваш… тях за какво ги е предвидила вашата теория? Нещо за тях ще ми кажеш ли? – и заизлизах от кръга, изпратен от безмълвието и хитрата усмивка на нашата гуру .
Замислих се, че кака Надка е доста странен археолог. Много неща е научила от сестра си. Ако и сестра й е научила толкова за нашата стара история и за археологията тя пък ще е най - странния астрофизик в Норвегия. Но като се замислих пак за процентите на предначертаността и случайността забелязах... да наистина нещо ми се губят тези десет процента. То вярно! Тя каза: „Няма сто процентови неща в природата” и то си е така, но някак си бях сигурен - тя знае нещо и за тези десет процента но или пропусна да каже или нещо си спотайва. И си реших пак да я попитам за това. Ама то после стана еднаааа, че поради това и не изчаках отговора на въпроса.
Застанах от вън и пак се загледах във въртящите се жени и си мислех че трябва да си запомня въпроса.Ама тя после стана една, че хич не ми беше до него. Какво стана ли? Ами влязох аз втори път в кръга както си беше по план. И като се завъртяхме с кака Надка и не знам някак си погледнах в слънцето по продължително ли що ли, но като започнаха едни видения, ама видения ще кажеш, че са самата истина или пък съм на 3 - Де кино и видения, видения, видения, та няма спиране. На края ми стана лошо и ме заболя главата. Всичко ми се замота. Небе! Земя! Хоризонт! Засукаха се като спирала и се завъртяха в кръг. И туп – та право на земята. Голям резлик! В някакви мигове на проблясъци си спомням само как двете жени ми помагат да изляза извън кръга. А аз като пияна Гана. Язък, че съм пилот и са ме въртели на какво ли не в тренировъчния център. И освен това съм бил военен и съм се подлагал при изтребителите на разни претоварвания лупинги и т.н. След това смешно въртене на капак от стара бъчва бях направо като парцал. Отиде ми по дяволите всичката бойна слава.
Като се поосвестих виждам как съм на шубата, която бе постлана прилежно под мен на земята. А кака Надка ме завива с големия си шал. Може би съм задрямал или съм се унесъл малко. Чух в просъница разтревожения глас на Ная и спокойните обяснения на Надка. После пак съм се унесъл. И ми се присъниха едни неща… и се смесиха с видения от преди малко… и голяма каша ми стана в главата – признавам си направо не е истина! Събудиха се от това че ми се стори че съм сред много хора. И те си говорят без много, много да се слушат. Също като в циганската махала пред кръчмата. Имаше и детски глъч. Имаше и лай на куче, най - вероятно голямо. И си мисля сега остава да видя и Мечо – кучето което е топлило и пазило Надка на върха на тракийската могила и..... вече съвсем ще я втасам. Казах си и сега, ако отворя очи и е Мечо – тогава няма да мърдам. Ще си затворя очите и ще си дремуцам тука до залез слънце, па каквото ще да си мислят за мен. После се сетих, че не зная точно как изглежда Мечо.
Детския смях и гълчавата обаче продължаваше да наближават към мен. Престраших се накрая. Отворих очи. Викам си: „Мишо стегни се момче! Ти си пилот! Не се предавай на един глупав капак от бъчва!” и се опитах да се изправя. Огледах се. Ная беше седнала на злополучния капак. Кака Надка седеше срещу нея на един дънер. Двете се усмихваха и си говореха без никакви притеснения, сякаш нищо не се е случило. Изправих се и седнах.
Те ме видяха, че съм станал. Засмяха се приветливо и ми казаха дружно и в хор:
- Добър ден господин пилот! Стюардесите от времелета пътуващ до бъдещето и обратно ви поздравяват с благополучното Ви приземяване. Сърдечно Ви приветстваме с „Добре дошъл!”, в битието на реалното настояще - после едновременно ме целунаха от двете страни по бузите и ми поднесоха няколко тревички, уж като букет.
Дааа…! Спектакъл типично в мой стил, може би подсказан от Ная. Може би и репетиран докато съм бил в унес. Но не скривам - имаше ефект. Развеселиха ме. Ами да, а това което чувах като гълчава в съня си…? Аха ето го и него! По пътеката се зададоха група хора с няколко деца и една красива немска овчарка. Оххх! Отдъхнах си! Наистина съм си тука. Това куче не е Мечо от разказите на кака Надка. Вече бях добре. Всичко си беше на мястото. Небето си бе от горе - земята от долу. Хоризонта между тях и все там в далечината, където бях свикнал да го виждам от кабината на самолета, пък и от земята де. Аха и вече без проблем фокусирах предметите около мен. Стегнах се и станах. После може би съм погледнал притеснително и виновно към жените защото чух топлото обяснение на кака Надка:
- Мишо не се притеснявай понякога така се случва. Някой нервни системи не издържат на силата на информационния импулс от другите времена. В повечко им идва понякога на някой хора. Затова и мозъкът им се изключва със заспиване или някаква форма на лек припадък или спазъм даже. Не си нито първия, нито последния човек със завъртяна глава и замаяно съзнание. Така че не се притеснявай.
Аз станах на крака и лекичко полекичка тръгнахме към асфалта. Стигнахме до колата, но помолих Ная да кара до Харманли за всеки случай. Тя каза:
- Добре ще карам, но при условие, че ни разкажеш какво ти стана.
- А ако откажа!? – заинатих се аз.
- Ако откажеш ще стоим тука докато решиш, че можеш да караш, а ние с кака Надка ще си говорим за дрехи, гримове, рецепти за отслабване и други много важни женски неща – заплаши ме Ная.
- Това си е направо феминистично изнудване и опит за интелектуален тормоз. Но нали сте две на едно… Признавам превъзходството ви и се предавам. Ще говоря само моля ви не ме бийте по ушите с... диалози от сорта - Сутрин една маруля и две репички с осем капки зехтин. На обяд сурово яйце с пет маслини и връзка магданоз. Вечер топъл чай от каркаде с гола ябълка и две кивита. Щото иначе... веднага ви карам на дебелариума на доктор Емилова – не се предавах аз.
- Аааа Мишо мен може и да ме вземат в дебелариума, но Ная с тази стройна фигура ще я върнат още на портала – започна да се глади по ханша кака Надка.
- Добре де! Добре! – хвърлих ключовете на Ная и седнах от пред до нея.
После се завъртях на седалката така, че и Надка да ме чува и започнах да разказвам:
- Още в самото начало нещо по-дълго се загледах в слънцето. Затова и стиснах по силно клепачи. Първо стана тъмно след това като хоризонтални линии с голяма скорост минаха най - различни цветове. Започнахме да се въртим в кръг и на едното поглеждане какво да видя зад мен една жена, не е обаче кака Надка. Жена, която много прилича на майка ми. Викам си глупости На следващото завъртане пак поглеждам назад – пак не е Надка ами Ная. Това пък как се получи не зная.
- Е как, как? Любовно видение гарнирано с Едипов комплекс – пошегува се психолога с диплома, а аз продължих без да й обръщам внимание.
- Тъй, тъй, тъй Едипов комплекс... слушай сега нататък. И тогава взех да се смалявам... смалявам... смалявам. Станах много малък колкото едно бебе. Иначе съм нормално оформен, като човек, но съм малък като бебе.
- Ами то си е така! Ти си, си едно бебе! – вирна показалеца си Ная, кискайки се пронизително.
- Тихо сега там на коневръза. Не цвилете предварително. Та на следващото завъртане, като си отварям очите не виждам нищо. Не виждам нищо, но се усещам, че плувам в някаква течност и чувам гласа на Ная и смеха й, но все едно, че съм се гмурнал в басейн, а тя говори нещо над водата. Не разбрах къде съм, докато нещо не се замота в краката ми. Когато поглеждам някакво черво. Ама топло и пулсира. Прави само…туп – туп, туп – туп, туп – туп. Хванах го с ръце... Казвам си ще го проследя от къде идва. И по него по него... по него и хоп… червото свършва в пъпа на едно друго бебе. Ама си беше истинско бебе. Не като мен. Тогава се огледах и видях, че съм гол, а до мен плуват две бебета – едното от едната ми страна другото от другата. Плуват си и ми се хилят. И сякаш ме сочат с малките си пръстчета. Тогава пак чух гласа на Ная, но като през някаква тръба звучеше от всякъде: „Ееее... Мишо пак си се пъхнал в мене стига с тези заплеслъци деее, не те искам сега. Стига си се глезил няма пак да те износвам. Един път ти стига дето майка ти те е износила.” Но тя така ми казваше всеки път, когато исках нещо по нестандартно и детинско. Тогава се сетих къде съм – Бях в корема на Ная, а това от страни на мен със сигурност са близнаците. Ама готини бяха де! Харесаха ми. Но тесничко ни се явяваше там на тримцата. Признавам!
- Тесничко ами, като не ме храниш, доктора бил казал да не прекалявам с храната. Виждаш ли какво им е на децата там вътре, а? – пак се закачи шофьорката с мен, а аз невъзмутимо продължих:
- Така, така, така! Не ти давам да ядеш, глупости! Та плувахме си ние тримцата в утробата на Ная нагъчкани, като коледни сърми в малка тенджерка. Ама пък как съм попаднал там на убийте ма не знам. И се мъча да изляза, ама не мога. И Ная ми се сърди, но глезено ми подвиква: „Мишо излез от мен, ще направиш някоя беля! Дръж се възпитано и излез от мен.” Така де, но тя и в други ситуации това ми е казвала, че вече се обърках...Къде съм и какво правя? – почесах се многозначително аз.
- И само от това ли ти стана зле… Ееее, че то може и към хубаво да е отивала работата – през смях ме попитаха една през друга двете.
- Нее… имаше и други интересни моменти. Беше тясно, но интересно и красиво в определен смисъл.
- Красиво ли? – зачуди се Ная,
- Ехааа Мишо ти направо ме уби с това определение! - се смееше с глас кака Надка.
- Да красиво беше – обърнах се аз към Ная - Светлината прозираше през кожата на корема ти. Ясно виждах дланите ти на ръцете като тъмни сенки, когато ги поставяше върху него. И после не знам как виждах. Може би през пъпа, защото аз бях точно по средата. И някак си го използвах като шпионка. Виждах всичките ние в едно с Ная сме в единия край на някакъв, някакъв… Ха сега де… Нещо като ритуално място или друг Кромлех. Или зала или нещо подобно се явяваше. Но не беше това място тук. Това, който виждах през „шпионката” имаше от горе непрозрачен объл купол. Но странно защо беше светло вътре. И там имаше плоски камъни като в Долни Главанак, но бяха някак на дъното на нещо като пропаст. А над тях имаше висока трева, която се люлееше и поклащаше така все едно, че беше във вода. Казах си добре, че е трева, а не вода. Защото Ная нали има фобия от дълбока вода. Нямаше небе, но имаше някакви страни камъни от светлина. Не бях виждал такова чудо - камък от светлина. И после мярнах някакво отражение в тревата!?Да, да! И много интересно върху тревата се получаваше отражение на Ная все едно беше вода. А после Ная гола плуваше в тревата и поклащаше едни пищни гърди насам натам.
- Плувах в тревата ли? И поклащах гърди? Леле Мишо това си е било не видение ами направо розов мокър сън – закачи ме Ная.
- Мокър, сух или розов не знам! Знам че Ная после се обърна и заплува по гръб. След това тревата се отвори и някак си от дълбочината изскочи ония бушмена от филма… Боговете сигурно са полудели – къдравелкото... не го ли гледахме скоро този филм? – опитах се да се шегувам - Само че в моето видение бушмена плуваше по много странен начин, гърчейки се като педомерка. И после хилейки се и клокайки с уста точно като на филма се доближи до краката на Ная. Тя се усмихна. Разкрачи се, а бушмена се завря досущ чатала й и почна да говори нещо из под тревата, ама точно срещу трандафорката й. А тя го милваше по главата и се усмихваше. А аз от вътре умирах от яд и ревност, ама нищо не можех да направя.
- Ти за това ли припадна – заливаше се от смях Ная - пък аз си помислих, че е било нещо сериозно.
- Чакай, чакай! Мишо, какво е това трандафорка? – попита кака Надка учудено, а Ная прихна отново да се смее.
- Ха сега глупостинчо неден, обясни на жената – едвам през смях заклати пръст към мен Ная.
- А какво е глупостинчо? - съвсем сериозно попита пак нашия гид.
- Ха сега умно момиченце обясни на жената какво е Глупостинчо – не й останах длъжен.
И също ме напуши на смях, че не внимавахме какви ги говорим пред по-зрялата от нас жена. Прихнах и аз и след като се успокоих, продължих:
- Глупостинчо е господинчо, който говори глупости. А трандафорка е мястото, от където се раждат децата – споделих аз авторитетно и сериозно.
При което и Надка избухна пък на свой ред в смях и двете с Ная ми спретнаха едно смехорливо стерео.
- Мишо от къде ти идват на ум такива странни думи. Ти си един съвременен източник на неологизми - смееше се неподправено Надка.
- Не, не, не ! Не на неологизми, той е неизчерпаем източник на Мишоглупизми – продължаваше да се държи за корема от смях Ная – И какво стана по нататък разказвай де, че чак ми стана много интересно.
- Ами какво стана… Ония сякаш приказваше нещо, ама нали видяхте на филма как бушмените клокат кликат и щракат с език, че и тоя чатъркаше, цвърчеше и клокаше. А през моята наблюдателница аз виждах изпълненото със задоволство лице на Ная, като отражение върху люлеещите се треви. И оставете друго, ами по едно време онзи къдравия извика и една женска и дамата се редуваха да се завират на Ная между краката. Аз нищо не можех да кажа. Опитах се, но само бълбуках в блудкавата течност, в която бях потопен със съутробниците си. Ная ме усещаше и разбираше, че тримата вътре сме неспокойни и се галеше по корема. А аз все си бутах главата там където минаваха ръцете й за да ме погали и мен. Изпитвах нужда някой да ме пожали в тази тежка емоционална за мен ситуация. На близнаците до мен не им чукаше какво прави ония от вън, но аз се бях впрегнал и то много. Хазайката на утробата явно подразбра причината за буйството ми и започна да ми говори: „Мишо не се излагай Те не гледат на мен като на жена, така че спри да се въртиш и да ме риташ. Бебета близнаци и те ме сбутаха и със знаци ми показаха, че на тях им е много добре от тези бушменски тиради, които двамата плуващи туземци изнасяха в междубедрието на Ная. И после изведнъж бебета се засилиха и изскочиха навън, а аз от срам около ревността си не можех да се покажа. Така ами какво щяха да кажат плаващите къдрави туземци. Ама от някъде се появи една жена, но не беше Надка направи някакъв жест с ръка и в следващия момент пак си бях нормален и целувах Ная за това, че не се отказа от борбата да спаси близнаците от помятане, а мен от срам. До нас стоеше онази жена, която ме извади от корема й и държеше две бебета в ръце. A Ная галеше изпълнена с признателност главите на бушмените. И не знам защо, но вече не ревнувах, ами им се радвах. Тогава Ная се захили и ме бутна в тревата при плуващите бушмени. Не знам те зарадваха ли ми се? Уж се смееха, но имаха едни много остри зъби в устите си. Въртяха се около мен клокаха и чатъркаха. Онази жена дето ме извади от корема на Ная казваше „Мишо не се притеснявай те ти се радват, те ти се радват!” Аз бях с дрехите плувах сред тревата и бушмените, а Ная се заливаше от смях. Тогава някъде от долу от тревата дойде още един бушмен и тримата се завъртяха около мен и тогава май ми стана зле. То и сега макар и малко ми се върти главата де, но не чак така както в началото – завърших разказа си аз.
- Казваш като реално звучи всичко това дето ни го разказваш? Така ли? На мен пък ми звучи точно като сън – заключи накрая Ная.
- Проблемът е, че не беше като на сън, а като на истина. По точно все едно на три де кино, но много по-реалистично. Докато бях в корема ти все едно бях на такава три де прожекция, но с вкус и усет за допир на нещо топло и течно. Най–интересно беше с тревата, в която плуваха бушмените. Уж трева а виждаш надолу по стеблата й. И както казах, когато Ная се надвеси над върховете й се появи отражение на лицето й. И се получи една равнина, като повърхност на течност. Беше много интересно.
- Хи хи хи - Мишо това не е три Д, а вече идва клас пет Д ако питаш мен. И всичко това го наблюдава през моя пъп – шпионка? Така ли? Като през онези специалните обективи дето правиш панорамните снимки от самолета кажи ги де... как се казваха... помогни ми де.... Мишо...
- Широкоъгълен обектив.
- Да, да, да! Пъп вместо с пирсинг с широкоъгълен обектив – разсмя се Ная – Ихааа ще съм много фешън, ако мога да задържа близнетата.
- Да бе, да ! Бременна с близнаци и пъп с персонален папрак от вътре! Представяш ли си, а Ная? – влязох и в тона й аз.
- Пъп наблюдателница със скрит папарак. Леле.... Мишо ти нямаш граници на фантазията си. Ей затова ти се явяват такива видения във формат пет шест Д – хвана се за главата Ная, оставяйки за мой ужас волана без контрол - А я да попитам... а от вън на вътре някой от бушмените не се ли опита да гледа, а Мишо или визията през пъпа чрез обектива е еднопосочна – Хи хи хи закачи ме пак Ная.
- Не! Не се е опитвал да гледа, защото онази другата жена ни обясняваше, че бушмена опипвал бебета през корема ти чрез усмивката си. Затова и нямало нужда да се приближава толкова до теб и до пъпа ти. Това в началото много ме шокира, но после си спомних, че мъниците много се кефеха и даже се наместваха така сякаш да бъдат погалени от нещо, което аз не усещах.
- Мишо я стига кой нормален човек може да усети как някой го опипва или гали с усмивка. Още повече ако не го вижда с очи – опита се да ме засече Ная.
- Да беее… Беше ми много странно. Това обаче, което усетих е, че течността около мен трепти по особен начин от тяхното клокане и чатъркане. Това ме гъдилкаше много особено по гръбнака и в ставите. И се ядосвах, че не мога да си почеша ставата от вътре. Абе шантава работа. Как да не ти прилошее от такова видение. Картина с цвят, звук, вкус, усещане за течност и температура. И всичко това не докато мижаш, ами когато си отвориш очите на фона на опитващата е да се раззелени гора на Родопа планина. Имаш чувството, че си едновременно тук и същевременно си в някакъв друг свят. И изведнъж все едно спря тока на средата на хубав филм и всичко това изчезна, и тогава ми и призля.
- Много сте сладки и двамата чак на човек да му дожалее да ви прекъсне. Извинявам се, но аз искам да подаря нещо на онзи мъж, който ни пое разходите за престоя. Ще може ли да се отбием в Харманли до някой магазин? – попита кака Надка.
- Да разбира се! И аз мислех да купя нещо на момчето – отвърна Ная.
После интересното свърши. Подарихме подаръци на готвача и един голям плюшен лъв за малкия Миролюб с пожелание да го пази от болестта и тя да не се връща повече никога в него. Благодарихме за гостоприемството и отпътувахме.
Най неочаквано по пътя Надка ни помоли да минем през някакво село Хлябово. Искаше да посетим пак нещо тракийско. Някакъв си тракийски дол… дол… нещо като долмен май го нарече. Ная явно беше доста уморена обаче и искаше да се прибираме. Аз лично нямах мнение по въпроса. Не бях уморен и можех да карам и повече, но нали по навик се чепкам с Ная, я подкачих, че се е размекнала и иска просто ето така да съкрати екскурзията ни и пак да залепне пак на компютъра. Тя обаче ми напомни каква мъжка работа съм имал да свършвам в къщи и аз да си преценя, защото държала като се върнем да си я свърша. Замислих се. В колата настана тишина. Заслушах се в мелодията – беше някаква мелодия на Ения. Спокойна музичка и как само се лееше по между тримата ни. Ммм...! А двигателя на пета скорост почти не се чуваше. Пътят и той бе хубав. Имах усещането, че стоим на място, а крайпътните дървета бягат покрай нас забързани за къде ли? Не знам! За къде ли може да бърза едно дърво? Замислих се по въпроса и погледнах назад. Исках да видя има ли промяна в мнението на Ная за посещението на тази или този долменка или долменчо. Тя се беше понацупила. В единия ъгъл на устата й се беше образувала трапчинка и гледаше нервно през прозореца си навън. На пук на настроението й слънчевите зайчета от отражението на стъклото се гонеха по лицето и й придаваха вид на момиче застанало пред огледална многоъгълна топка в някоя дискотека. Погледнах към Надка и за кой ли път се стреснах. Тя ме наблюдаваше съсредоточено. Видях пак същите насмешливи бръчки около устата и един топъл поглед, който сякаш очакваше подкрепа. Аз пак се притесних по мъжки. Неволно се почесах по врата и за да замажа положението казах:
- Добре де Ная, като се върнем ще направя, каквото ти поискаш и няма да се оплаквам, че съм уморен - обещах аз.
- Малко изпросена работа, но ако наистина няма да се чувстваш изморен нека да отидем. Въпреки, че аз лично се нагледах достатъчно на камънаци за тези два дена. Честно ако ме питаш какво ми се прави с радост бих си развяла косата на някоя магистрала върху мотора – измъкна се с женски финт Ная от създалото се напрежение.
- Добре да отидем тогава! – казаха аз.
Отбих и спрях колата, за да настроя Хлябово като точка в навигатора. Докато се занимавах с електрониките покрай нас премина стадо крави и ни обгърна с мощната си четирикрака мучаща маса. Погледнах в огледалата, за да мога да потегля. Ная замечтано се бе вторачила в една доста наедряла от бременността юница, която уморено пристъпваше точно от към нейната страна. Погледнах към Надка, за да я попитам тя знае ли пътя и срещнах пак онзи благодарен поглед и пак последва онова тройно одобрително примигване и кимане с глава, като при избора на хотела вчера. Стана ми ясно, че посещението ни там не е без значение, но вече имах опита, че ще науча за това по-късно.
Пътя не беше кой знае колко дълъг. Стигнахме. Там Надка ни показа един много добре запазен долмен. Интересно нещо. Тя каза: „Това е било гробница”. И такова си беше де. Също както ние правим сега гробове, но тогава нали не е имало бетони и железобетони - правили са ги с огромни камъни. Наистина си е впечатляващо. Все едно гледаш малка къщичка направена от огромно каменни блокове. Надка сякаш попадна в свои води. Започна да ни обяснява с подробности какви са предположенията за направата на долмени и къде ги има. Разясни ни как ги има не само при нас в България. Даже ни осведоми за наличието им и в другите държави. И как там в другите държави полагали огромни усилия за опазването им от иманяри и вандали за разлика от тукашното безхаберие по въпроса.
И докато ни обясняваше всичко това взе една пръчка и показа как би трябвало да се разкопават културните пластове, според това, което тя е учила. После бързо и сръчно накърши малки клончета. Отчупи едно по - здраво от някъде. Събра на сноп тънките около по здравото. Свали си ластика от косата и за нула време направи малка метличка. След това забоде поглед в земята. Тръгна по нещо което аз не виждах. Все едно гледах ловджийско куче как върви по следа. Ние тръгнахме след нея. На около двадесет метра имаше място, където личеше, че е копано и после е засипвано, за да се заличат следите. Надка каза: „ Така постъпват иманярите” Имаше някакви камъни наоколо. Тя взе да ръчка с пръчката около разровеното. После с метличката почисти няколко камъка. След туй пак почна да рови. Пак почна да чисти някакъв камък. Направо забрави за нас. Имах чувството, че потъна в някаква си нейна си страст или неин си свят. Ние я оставихме да си ровичка и приседнахме от страни.
Отнякъде се зададе група младежи. Водеше ги мъж малко по възрастен от Надка. Приличаха на колежани или студенти. Оказаха се от Великотърновскя университет. Преподавателят археолог, още докато зърна Надка и направо се втечни. Разтопи се, като бучка лед върху нагорещен юлски пясък, неволно изпусната от плажен барман, зазяпал се в деколтето на знойна клиентка. Може би Надка му е била стара тръпка. Тя също реагира емоционално, но и личеше как сега бе на съвсем друга вълна. След няколко целувки и кратък разговор, без време ни вреди да слушаме лекцията му за мегалитите в България, която колегата й започна да изнася пред студентите.
Имаше интересни неща.Чак аз заинтригувах. Идеше реч за някакви Лей линии. Точно определени места по земното кълбо, където възниквали цивилизациите и точните определени места за култови и обредни ритуали. Според него в България имало не малко такива точки. Това място било една от многото на наша територия. Те като бъдещи археолози… и бла, бла, бла. И така залисани в нещата, които разказваше археолога не разбрахме как минаха два часа.
В един момент аз се усетих, че това беше идеален вариант за Надка да се отърве за малко от нас и да си порови на воля около гробниците. Лекцията свърши и ние отидохме да я потърсим. Гледката направо ни смая беше натрупала едно доста добро количество камъчета и разни парченца най - вероятно от керамични съдове. Имаше вече направени няколко камарки с камъчета прилежно почистени и подредени в някакви групички. Наблюдавахме я с Ная с умиление. Човек имаше чувството, че Надка е малко дете заровено сред разнородни и различни по големина мидички на плажа, които се опитва да подреди по форма и цвят. Точно се канех да я попитам, до кога смята да си играе на камъчета и тя си намери някакво беличко с дупка в горния край. Исках да кажа нещо, но Ная ме дръпна за ръката и постави пръст на устните си – да замълча. Нашата водачка му отдели доста време да го превърта между пръстите си. На него сякаш имаше нещо от такова разстояние нямаше как да видим. После го сложи между дланите си, а тях постави в позиция за молитва пред сърцето си. Завъртя се в посока към слънцето. Затвори очи и остана така няколко минути. Застанала така в полуанфас вглъбена в мислите си и осветена от мартенското обедно слънце ми напомняше на икона. Отвори очи. Не знам защо, но ми се стори че много му се зарадва на камъчето. После се обърна. Видя ни, че я наблюдаваме и каза: „ А доцент Манатарски свърши ли с лекцията И аз тука свърших малко работа. Това е. Можем да се връщаме вече.”
Извика му на малко име. А той като кученце се отзова тутакси. Две негови студентки сигурно му бяха фенки дотърчаха и те. Надка посочи купчинките. Каза нещо за епохи години, артефакти, култови подробности и помоли всичко да бъде занесено в Търново за опис и по-точно датиране. Ние от своя страна благодарихме на доцента за лекцията и се разделихме.
По пътя към къщи се разбрахме, след три дена да й гостуваме. Искала малко време, за да и се подредят нещата, които бе видяла тя, докато се въртяхме в кромлеха. Прибрахме се по живо, по здраво. Аз обаче бях дълбоко впечатлен от двете случки с виденията. Онова с фланелката на Ная, което ми се яви като дежавю и после плуващите в тревата бушмени и присъствието ми в корема на Ная. Може би наистина в тези точки на България и в тези мегалити ставаха странни неща с мозъците ни и с телата ни, но не много хора знаят за това или ако знаят то не вярват, че е възможно да се получи нещо подобно. Едва ли някой вярва, че ако отидеш в подходящия астрономически момент на подходящото географско място и застанеш с лице в подходящ ъгъл спрямо северния полюс и постоиш там определено време ще е много по-добре от това да си биеш например противогрипна ваксина. И че едно такова посещение там, където и тогава, когато е най-подходящо за всеки човек го прави в последствие в пъти по-устойчив към почти всички болести. Включая нелечимите и труднолечимите, като рака и другите му гадни братовчеди - автоимунните заболявания.
То и на мен трудно ми увира кратуната за такива неща. Ама след няколкото невероятни случки с тази странна жена, нещо сякаш взе да се просмуква през дебелата ми черепна кутия. И започна бавно да попива навътре към сивата сбръчканост на подгизналата ми от недоверие логика. Ще се окаже обаче, че Светът като природа е много по шарен дълбок широк и висок от колкото на нас ни изглежда. И може би за ужас на някой учени-технократи и техните открития, колкото и да са верни точни и доказани практически може би са валидни само за една много нищожна част от него. На него - Светът и на Нея - Вселената.
Три дена се изтъркулиха като нищо. Поне на мен така ми се сториха, за Ная не знам. Отидохме на гости при Надето. Този път ни покани горе на втория етаж. То по скоро беше добре оформено подпокривно пространство нещо като съвременна мансарда. Няма да навлизам в детайли, но там нищо не беше по цигански. На скосените части на тавана и на пода, пак имаше лампички. Те така бяха подредени че образуваха светлинен цилиндър, но голямата атракция беше, когато Надка натисна едно копче и върхът на покрива изчезна на някъде и над нас грейнаха звездите. Бяхме точно под неговия връх, който бе направен като стъклена пирамида. Тя включи и светлинките и светлинния цилиндър около нас се оформи. Тогава разбрах за какво е тази особеност на върха на покрива. Мдааа… кака Надка наистина е странен човешки и професионален екземпляр. Археолог с телеестезични способности, астрономически познания като хоби и слабост към футуристичен интериор. И всичко това незнайно защо бе скрито под маската на циганка врачка и базирано в центъра на циганската махала в един непретенциозен провинциален град. Странно! В стаята плъзна хубава лека музика, а сараунд системата посипа нотите на Вангелис по всичките ъгли на стаята.
- Това горе и то ли е долмен от траките? – попитах многозначително аз.
Надка остави дистанционното на масата и каза:
- Това горе ли? – посочи тя с пръст стъкления връх на покрива – Това горе е подарък от сестра ми за влизането ми в къщата след ремонта и това също – и кимна с глава към единия ъгъл където се перчеше един хубав голям телескоп - Няма да ви мъча повече да ме чакате – започна тя след като лично ни сервира кафетата - Това което видях там на място и после в трите дни анализирах, е че имате не много голям шанс да запазите точно тези деца с които Ная е бременна. В другите светове, ако мога така да се изразя има няколко пътя като варианти, които видях. Единия е този в който Ная ражда деца с малоформации и после губи изобщо възможността си да бъде майка по естествен път. Има светове в които има вариант, в който оставяте болните деца в дом за деца с увреждания. Осиновявате две деца и после Мишо има едно извън брачно, което гледате пак заедно. Другия вариант е подобен, но се сдобивате с деца чрез сурогатство, но в обратен ред са децата. Първо имате едно с него всичко си е наред и после при посявката се оказват, че са близначета.
- Това хипотетично варианти ли са или наистина ги виждаш? Защото като те слушам по скоро ми приличат на предположения от колкото на ясновидство.
- Предположението е само около това по кой път ще минете. Наистина ясно видях че ще имате три деца. А това което ти разказвам са евентуалните пътищата по които ще се сдобиете с тях. Има случаи в които съдбата ни дава възможност на избор да достигнем до определена точка или състояние в живота си. А този избор от своя страна определя детайлите в хода към самото събитие. Но от пътя завися и някой детайли на самото събитие. Например какви точно или по-точно казано чии генетично ще бъдат тези три деца?
- Значи казваш има два пътя - сурогатство и осиновяване.
- Това аз не съм го казвала. Това ти го казваш.
- За какво ми говорите вие двамата? – почти проплака Ная - а за тези дечица сега в мен няма ли някакъв път или вариант да бъдат запазени?
- Има Ная, има. Третия който видях е най-тежкия и най-трудния за теб начин. Той е да имате собствени ваши си генетични деца.Те да бъдат здрави и да са точно тези. За това обаче ти трябва да преодоляваш в близко бъдеще и третия си страх - фобия от дълбоките води. И още ако решиш да го сториш ще е необходимо да се довериш на нещо което плува във вода. Не можах да видя какво е точно, най – вероятно са някакви риби. Най-трудното обаче е, че трябва да преодолееш този страх, без да навредиш със стреса на плода, който в момента носиш. Не е лесно но ти като психолог си го знаеш много по–добре от мен. Другия изход е част от първия за който говорих и е – кюртаж. Но както виждам той едва ли е лесно приемлив за теб като вариант.
- Много тежка прогноза. Но честно да си призная како Надке за пръв път чувам някой да гадае и да има варианти. Обикновено ти казват едно нещо и край. Много странно – опитах се да отместя въпроса в страни.
- Има и други странни неща – малко насила ми се усмихна Надка, но ме погледна с благодарност за глътката въздух която и дадох - Близнаците не са еднояйчни. И имам чувството, че единия зародиш е от едната душа, а другия, е от другата. Това може би е следствие, че и двете души са от астралната зодия близнаци.
- Ех тези близнаци беее. Тази зодия близнаци май ще ми излезе на пъпа! Две души от зодия близнаци приютени по странно стечение на обстоятелствата в едно тяло точно като деца близнаци. Същото това тяло носи бебета близнаци. Страхотни са тези близнаци все едно не са от тази земя, ами са от някакво странно другаде – взех да се закачам аз.
- Мишо знаеше ли странното е че донякъде си много близо до истината с тези твои думички „странното другаде” Може и да има нещо не дотам земно наистина със зодия близнаци. Според мен тази зодия присъства на земята благодарение на влиянието, което оказва звездата Сириус върху слънчевата ни система. Затова и близнаците като зодия са странни хора.
- Че какво общо има пък Сириус като звезда с астрологията още по – малко пък към физиологията на майките раждащи близнаци?
- Малко е отвлечено като логика, но това си е моя визия за нещата. Сириус е двойна звезда. Двойните звезди са всъщност две звезди, които образуват нещо като огромна двойка електрони с противоположни спинове, само че не в атома, а в космоса. Всяка една от звездите в определен момент оказва своето влияние и затова и характера и способностите на тези хора е по–особена - двойствена. В един момент са такива, а в друг момент са онакива. Има цели общности и народи попаднали под магнетичното въздействие на тази звездна двойка. Това са племето на Догоните в северна Африка и Айните от движещия се остров Сахалин. Такива са и местните жители от почти цялата групата на Куриловите острови.
- А тези острови къде бяха че не се сещам – заинтересува се Ная.
- Намират се на юг от полуостров Камчатка на север от Япония и на изток от Русия.
- Мишо ти май не си за селскостопанската авиация. Много точно ги определи. Та тези две общности за разлика от всички други религии по земята не се кланят и не почитат нашето Слънце. Те се молят на Сириус и твърдят, че техните житейски сили и произход се дължат на тази звезда. Те казват, че Сириус всъщност е тяхното истинско слънце.
Въпреки разсейващата втора част за странните народи поклонници на Сириус, Ная видимо доста се натъжи. Това, което ни каза Надка за малкия процент на естествени възможности за запазване на плода, да се роди здрав и читав никак не бе оптимистично. Умълча се и потъна в мисли. Опитах се да прекъсна натежалата тишина с репликата:
- Еееее значи ако наистина е така с това звездно разпределение между зодиите ще трябва да се молим на висшите сили, всеки както подобава. Тя ще се моли така както го правят Айните и Догоните на двете звезди-слънца от системата Сириус. Пък аз понеже съм и по–проста форма като соло Душа в едно тяло ще се моля само на нашето Слънце. В края на краищата важното е да доведем нещата до добър край. Нали Ная? Но това е много добре, че в оздравителната процедура, за която говори кака Надка тя вижда включени в помощта риби, а не бушмени. Иначе можеше и да заеквам докато се моля – пошегувах се аз.
- Ти да мълчиш мръсник! Извънбрачно дете ще ми носиш! – закани ми се с пръст Ная уж на майтап, предполагам коментирайки единия вариант споменат от Надка.
Но шегата видно никак не й се получи добре на обилно насълзените й очи. Тя въздъхна дълбоко след репликата си към мен и продължи тъжно:
- Значи на Боян човека се оказа прав. Няма човешки лек за проблема ми. Како Надке, знаеш ли, на мене много ми се иска да запазя точно тези деца. Ако можеш да ми кажеш как да стане така, че първо да ги задържа и после да се родят здрави без увреждания, ще ти бъда много благодарна. Съгласна съм на всякакви изпитания. Ти само ми дай насока на къде да тръгна кого да търся и какво да правя. Аз вече ти вярвам, щом ми казваш, че в единия от вариантите ги виждаш здрави при определени условия вярвам ти. Ти само кажи какви са условията за се достигане на добрия край. Проблемът е, че не ми излиза от главата онзи сън за това, че тези ми деца са с деформации, а аз не мога да имам други. За това съм склонна на всичко, ако има вариант, хем да ги запазя, хем те да са нормални деца. Мишо ти какво ще кажеш.
- Е че какво да кажа. Аз вече съм си казал, че ще помагам, с каквото мога и съм с теб само не ме карайте да ставам малък и да ти влизам в корема. Така че казвай како Надке какво, къде и как трябва да се прави. А другото все ще го понеса някак си.
- Кое друго ще трябва да понасяш Мишо?
- Ами другото е... ако да речем се наложи да гледам процедура как трима бушмени използват трандафорката ти за микрофон, за да лекуват бебетата с бушменски песни, клокания и щракания.
- Мишо дръж се прилично и сериозно – сръга ме Ная в ребрата
- Вече говорихме, че не е задължително на сто процента нещата да станат така както си ги мислим и дори както аз ги виждам. Така че толкова плашещия Мишо епизод с тран трън... офшфорка ли беше Не мога да си изкилиферча езика да го кажа това, може в действителност да изглежда по съвсем по приемлив начин – застрахова се кака Надка.
- Всичко ни е ясно ти си само помощник в евентуалната информация, а решенията и отговорностите по тях са си наши како Надке. Ако нещата не се получат така както си ги видяла, никой няма да те вини в нищо. По бих повярвала на теб от колкото на съня на Мишо, който видя туземци от един от най-сухите райони в света, онези бушмените от пустинята Калахари да плуват в зелени треви между краката ми. Те тези хорица нямат десет капки вода да си намокрят устните пък как са се научили да плуват в пустинята съвсем не знам – каза Ная,
А аз си помислих че това е добре. Щом взе да ме хапе значи започна да идва по малко на себе си.
- А моля, моля. Аз не съм медиум - професионалист. Там в Долни Главанак бях само стажант на кака Надка. Ама ще видиш, че и в моите видения ще има нещо вярно. Ама ако нещо вярно има... аз какво ще получа, а? – обърнах се закачливо към Ная.
- Ако съня ти има нещо общо с истината след време... хайде да уточним в близкото бъдеще - амиии... амиии... ще получиш за награда три целувки по кривия нос и две бебета за гледане докато аз си пия кафето с кака Надка – заяви Ная.
- При тези условия аз съм съгласна. Мога да цепя баса - подкрепи я веднага с радостен възглас Надка.
- Айде пак две на едно. Дано поне едно от децата след време да застава на моя страна – завайках се аз – Добре предавам се обещавам освен сега и после в гледането да помагам. Слушам те како Надке. Казвай! Виждам, че имаш доста неща да ни кажеш.
- Ще трябва да отидете в село някъде около село Камен бряг. Там ще търсите една жена и един мъж. По скоро жената ще ви свърши работа. Той мъжът е в основата на всичко, но жената върши работата що касае бременните. Неговото име го виждам със сигурност Стоимен се казва. Има обаче прякор и кратко име - тях не ги виждам ясно. Името пак е със С, а прякорът е с П, но повече не виждам. От рибарско семейство произлиза. Рибар е до мозъка на костите си. Плува като риба. Лови риба. Младее за възрастта си. А жената се казва нещо като Ирина Ирна Дарина Ирена Мирена. И тя има прякор. Нещо морско е както и на мъжа. Странното, което виждам е, че и тя сякаш… сякаш е от същото семейство на мъжа, но произхода и е от някъде другаде си… сякаш.
- Айде пак заплетени и омотани истории и координати. Офффф… Тази Ная от както я познавам все ми се оплитат въжетата на мисълта…
- Стига си хленчил… като се задяваше ей такива очи беше отворил… пък сега като видя зор и взе да мрънкаш – скастри ме Ная – Кажи како Надке не го слушай това летящото мрънкало.
- Още какво да кажа я? Ще трябва да бъдете много внимателни и настойчиви. Могат да помогнат много тези хора и в много неща, но не помагат на всеки. Не знам защо. Те си преценяват на кого да помогнат. Виждам доста хора, на които са помогнали, но не виждам връзка като критерий, който мога да ви посоча. Много са особени и помощта им е много особена. Добре е да им се доверите колкото и метода и това, което да ви предложат да ви се струва странно. Ще се държат грубо и не до там приветливо в началото, но не им обръщайте внимание. Те са си такива. Те са пазители на нещо важно. И аз не знам какво. Но те не могат да си позволят грешка и за това са предпазливи. Жената има медицинско образование – медицинска сестра е, така че Ная, не се притеснявай. Тя си разбира от работата колкото и да ти изглежда грубовата или да не дава вид, че знае. Прав е бил наистина онзи човек на Боян познатия. Ще ти помогнат посредством някакви риби. Мисля, че ситуацията се повтаря - няма да е леко, но ако издържиш на изпитанието ще се оправят и децата и матката ще се развие както трябва. Между временно… видях, че ще има и трето дете. Дано с него поне нямаш тези проблеми. Ще има много странности. Успеха на начинанието ще зависи само от вас. Мишо май пак ще трябва да я гониш по небесата, но този път без самолета, а само с упорство във вярата в успеха и с откровеното си желание да й помогнеш.
Благодарихме. Ная и беше купила за подарък един диск за траките в България. Искахме да и оставим и една сума пари, но тя прие половината и каза, че ако сме доволни от това, което е познала... и ако приемем да отидем, и като се върнем от Добруджа може да й дадем и другата. Приехме го като вариант. На довиждане на вратата Тя каза на Ная:
- Момиче наведи глава!
- Ама защо? – попита Ная, но се подчини.
Надка се приближи към нея бръкна под елека си извади едно синджирче, после разбрахме, че е бяло злато и й го закачи на врата.
- Това какво е како Надке? – попита Ная и тогава видях, че на синджира има закачено нещо.
Загледах се. Оказа се някакво камъче.
- Носи си го на всяка цена, ако ще ходите там. Може да ти потрябва – каза тя, после си целуна трите пръста допря с тях камъчето и си измърмори нещо под носа.
- Благодаря ти много, како Надке. Разбира се е ще отидем. И ще го нося това твое камъче. А то какво е?
- То не е мое, а твое. Ами подобно е на ей това – усмихна се тя и си дръпна синджирчето, което висеше на нейния врат. От там изскочи подобно, но малко по-голямо – Това камъче ми е било на врата когато са ме намерили. Изследвахме го в лабораторията. Само на осеем хиляди и триста години е. Предполагам, че и твоето не е много по младо. По начина, по който е направено си личи, че е от същата епоха. Само стилът на изработка е друг. Но това е друга тема... – усмихна се загадъчно кака Надка.
- Аз не виждам някаква обработка да има в тези камъчета ама…
- Мишо млъкни! Това че ти не виждаш това онова… съвсем не означава, че то не съществува – нахока ме за пореден път Ная.
- Ще видиш и обработка но сега още ти е рано. Няма да ти кажа повече да не се разсейваш, но за възрастта може да си сигурен. Тази е, която ти казах. За друго може не, но за това гарантирам.
- Ихаааа осем хиляди и триста години назад във времето. Юби Дуби Дубааа – провикнах се аз като Фред Флийнстоун – вече няма да ти викам Ная ами Уйлма. И за осми март ще ти подарявам кокалчета вместо скъпи шноли – закисках се аз.
- Млъкни Мишо Флинстоун. Остави ни да се разберем тука сега по женски. Ааа забравих да ти кажа Боян Ръбъл искаше нещо да му се обадиш точно преди да тръгнем – опита се да ме изолира тя от женския диалог и продължи с въпроса си - И нещо трябва ли да правя с него или просто да си го нося?
- Ако нещо ти пристрашее или си в безизходица просто го стисни с ръка и си помисли за мен. Това ще е достатъчно – каза жената.
- Како Надке, това да не е камъчето, което намери до долмена в Хлябово - попитах аз.
И на свой ред й се усмихнах дяволито. Също както тя направи два пъти, докато спорехме с Ная в кой хотел в Харманли да отседнем. И също като после когато на разклона за Хлябово спорехме дали да отидем да видим долмена или не.
- Да същото е. Може да си спокоен. То не е циганско като блузката. Когато е правено със сигурност не е имало цигани по тази земи! Нали не възразяваш, че й го подарявам? - попита тя и на свой ред ме погледна дяволито.
После все едно, че се бяхме наговаряли и двамата премигнахме три пъти и кимнахме с глава едновременно. Ная гледаше учудено. А ние прихнахме да се смеем. Кака Надка разпери ръце и каза :
- Ела тука момче да те прегърна!
Подчиних се. Тя ме прегърна сърдечно и топло, така както само майка ми ме е прегръщала, като бях малък. И много тихо ми прошепна на ухото, докато ме държеше в прегръдката си.
- Не ме предавай докато нещата не се оправят. Иначе нещо може да се обърка необратимо. Разбираш ме нали? Ная трябва да разчита повече на себе си и на теб от колкото на това, което й казах и на камъчето.
- Разбирам аз! Мисля че много добре разбирам! Ходихме в Родопа… но не просто току така за каменния древен телескопа в Долни Главанак! Или пък само за информацията защото не можеш да я видиш от тук. Ходихме най-вече за това камъче и за да се срещнем с онзи готвач и да чуем красивите му думи - нали? Защото те бяха важни и за Ная и за теб. И ти си знаела предварително всичко, което може да ни се случи, но си искала да имаме и свободен избор в ситуацията. Затова и не ни го зададе като точна програма, а ни остави да избираме. Подтикна ни сами да се опитваме да променим предначертаното ни негативно бъдеще, нали? А защо го стори по този начин? А како Надке? Кажи ми!
- Защо ли ? Само когато е налице триумвират от силата на волята, силата на аналитичността на разума и силата на интуицията на несъзнаваното, само тогава може целенасочено и преднамерено да бъде променяна предначертаната събитийност. И само тогава тази промяна може да ни извиси над елементарните събитията и да ни извади от коловоза на тяхната предначертаност. И това може да стане дори тази промяна в събитията да е извън или в страни на частните изключения на така наречената вариативност.
- Или по на български или поне по-накратко?
- С две думи това са прецедентите на преднамерено или по друг начин казано мисловно стимулирана вариативност. И само с волята, интуицията и анализа на събитията можеш да начертаеш пътя на новия коловоз, по който да стигнеш до някаква по – различна възможност. А защо не и по-добрата?
- В противен случай?
- В противен случай ако не ти е специално отредено, ще си останеш един обикновен елемент от сивата струя на многобройния човешки поток протичащ през времето. Както между впрочем това се случва със средностатистическата маса. Нали преди време ме питаше за какво природата си е запазила десетте процента между случайността и предопределеността? Тези проценти са точно за това - за мисловно-волевата стимулирана вариативност! И бъди дискретен до последния момент.
- Аха – отговорих шумно аз виждайки, че Ная започна да проявява любопитство към нашата продължителна прегръдка.
- Ей, вие какво залепнахте като седмокласници на първа любовна среща. Аз сега какво тука...? Любопитство ли да проявя или ревност – застана с ръце на кръста пренебрегнатата.
- Да бе седмокласници... Те вече тогава правят секс, а ти... какви ги говориш първа любовна среща... Ама ние с кака Надка сме още малки за такива сладки неща – опитах се да отвлека вниманието й аз.
- Да, да, да! Така е. Ние сме малки и аз съм ти кака. Особено ти Мишо така като те гледам не си пораснал много от тогава на акъл... зер от трети клас имам в предвид! Как изобщо това красиво и умно момиче се е съгласило да живее с теб, направо й се чудя – влезе ми веднага в камуфлажния тон Надка.
- Ами на и аз това се чудя… Ама нали много хубаво се целува на първа любовна среща... И аз поддадох... Ама другото са му само кусури – увисна ми на шията Ная и глезено ме ухапа по ухото.
С това и приключи срещата ни. Взехме си довиждане и се прибрахме. За една седмица всеки от нас си подготви нещата. С идеята, че може нещата да продължат по-дълго всеки се погрижи за делата си. Съвсем в началото на Април тръгнахме към каварненския край с настройката за една седмица да приключим с цялото мероприятие. Въоръжени с необходимите инструкции и информации от бъдещето бяхме някак си спокойни че нещата ще се развият едва ли не като по мед и масло. Хубаво щеше да е така. Но в живота не винаги нещата се случват така лесни както това става в представите и желанията ни…