автор: giro

„Искаш да кажеш, че ми е голям задникът?!!!!”
Така наскоро възкликна една моя позната - много, дори плашещо интелигентна жена. В опит да принизя ума й, тъй като сам не бих могъл да се възкача до него, бях й заявил малко преди това прозрението си, че тя обича свински кожички.
Умницата, обаче, удивено ме попита как съм разбрал този факт и тогава аз й споделих за моята Теория за Човешкото Разгадаване чрез Свинската Анатомия /ТЧРСА/.

Ако щете вярвайте, но прасето, като такова, може да ни каже всичко за самите нас. Разбира се, ако сте мюсюлмани, не бихте могли да сте едновременно с това и гадатели чрез тази Теория, но нищо не ви пречи да смените вярата си в името на Познанието.
Щерка ми например, още щом мина на обща храна, прояде свинска пача. Неоспоримо е, че това говори за здрав, натурален произход от дълбините на народа и за не капризен вкус към същинското в живота. От друга страна, злоупотребата със свински уши и крака налага тревожно заключение за атавистичен комплекс за хигиена от прастари времена – субектът на подсъзнателно ниво, несъзнавано ритуално изяжда най-мръсните части на прасето и така вътреутробно преработва комплекса си, извеждайки го впоследствие вън от себе си посредством класически дефикационни практики. От това печелят производителите на памперси, но същото е само страничен ефект. И ето - дъщеря ми хич не обича да мие краката и ушите си, които винаги са най-мръсните елементи на тялото й, особено, ако на пясъчника е играла филма „Мадагаскар”.
Жена ми пък обича „касапското мезе” – това е зурлата на свинята, пекната на скара колкото да не е без хич. Удивителен е доказаният с това факт, че съпругата ми е пронизана от неугасим порив към нямота, която така и не е в състояние да постигне, ако ще да отзурли хиляда прасета.
Баче Ване от село Костенец, а даже и Чичо Кольо от същото населено място, умират за свински гърди с кисело зеле. Съвсем убедено мога да потвърдя връзката на този им афинитет с гръдните обиколки на жените им от една страна, а от друга - с комплексите им, натрупани от дългия брачен живот под един юрган.
Аз собствено съм пристрастен към плетени свински черва с масло и червен пипер на фурна. Осъзнавам в изнурителния процес на самопознание, че това има връзка с мозъчните ми връзки. Пустите ми синапси са така оплетени, че никакво масло, камо ли червен пипер не могат да маскират тяхната натурална смрад.

За да не отегчавам, ще прескоча няколко анатомични елемента и ще довърша примерите си със споменатите в самото начало свински кожички.
Въпросната госпожа има претенции да притежава „копринено мека кожа”. Да се твърди нещо пред някой, който /по независещи от него причини/ не може да го провери емпирично, по моему е волунтаризъм. Не, не съм марксист, но все пак хайде да не отреждаме чак такава сила на субективната ни воля.
Значи, кожата на жената може да е „копринено мека”, но може и да не е. А дори да е, тя може да се съмнява в този факт и да се стреми към утвърждаването му посредством когнитивни наблюдения над опозицията „свинска – женска кожа” с цел необратимо преодоляване на когнитивния дисонанс. В този процес единствено логично е да се изпитва страст към ядене на свинска кожа, чиято безспорна жилавост и грубост контрастират с претендираната коприненост на собствената кожа и окончателно убеждават субекта в коректността на неговото самопознание.
И т.н., и т.н...

Що се отнася до синдрома „дебел гъз”, тревогите, свързани с това явление също могат да се обяснят, естествено с ТЧРСА, но бих искал да заявя, че никоя жена, както никое прасе не могат да имат толкова дебел задник, че да бъдат отхвърлени само на това основание.
По всички останали въпроси може да се обърнете за помощ към мен в извънработно време на адрес: с.Грухово, общ.Свиняри, Стопански двор, Първа кочина.
Може и в Съдебната палата – същото е.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Не помагам в случаи на несподелена любов, запек и избягали младоженци.