Красиво, слънчево, горещо, мое лято!
Ех, есен е на прага.Трябва да се разделим.
Обичам те и ще те нося дълго във душата,
със слънцето голямо и ярките звезди.
Със тебе сякаш тръгва си и част от мене.
Без отговор остават и още куп неща.
Дали отново догодина ще се срещнем
със теб, със внуците, със моите деца?...
Дори да ме притиска страшната ти жега
и днешните самотни дни да са проблем,
все пак си най-доброто ми, щастливо време,
закътало във пазвата си блян свещен.
Със теб е свързано красивото ми детство.
Проблясват миговете ми на младостта.
Прегърнало си чудните ми дни с децата.
Затопляш ме и днес грижовно в старостта.
Довиждане, любимо, мое лято, а не сбогом!
Дано да зърна пак и теб, и топлото море!
Да видя пак Балкана с върховете волни!
С лъчите си отново да погалиш моето лице?!...