автор: argonyk

на Били

Шантаво нещо са чувствата, дето ни газят -
блеснат в очите, а после са спазъм...
Мога до гроб да се влюбя под тъмни талази
в ириси, дето дори не познавам.

Мога да пиша любовни сонети, когато
мъката черна в сърцето бушува...
Свири на устна хармоника циганско лято -
песен, която цената си струва.

Мога да пия от нея на мънички глътки,
нежност в очите си черни събрала...
Тя ме разпъва накръст от ръце за прегръдка,
стихнала преспа след бурята бяла...

Тя е жената, която съм чакал с години,
толкова много, че вече не помня...
Точи съдбата избистрено алено вино
в кана от обич, без мисъл за спомен...

В малката чашка от шепи, за мене събрани,
кротко си слагам сърцето бодливо.
Ти не поръбвай предишните кървави рани,
всичко след теб ми е само щастливо...