автор: LeoBedrosian

Покръсти ме времето,
дъжда неочакван
помолих природата,
прие ме в гората.

пречистих се с вятъра
полепил листата
по мокрите бузи
по тях и душата...

Поплаках за лятото,
а то се завърна
попече, изсуши
и пак се обърна..

и врекох се в птицата
на вечност обрекла ни
кат тебе отлитнала,
тих спомен в небето ни...