автор: traveller

Дари ми свят, във който аз съм вятър,
а ти листо, което съм подгонил
по мокрите следи на самотата,
отронена от висналите клони.

Буди ме в ден, когато завалява
и облаците плачат във комина,
а аз съм топъл, твой до прималяване,
разрошен, ожаднял и неизминат.

Бъди ми залез, в който се отпускам
и призрачно въздишам тишината,
поникнала от топлите ти устни.
Харесва ми отново да съм вятър...