автор: Marta

Луната - свещ,
а мислите ни - пеперуди.
Все по-високо пърхат вечер,
привлечени
от разните лица,
с които тя
излиза за спектаклите.
Познаваш ли ги всички лунни маски?
Когато четвъртината съвпадне със четвъртък,
боиш ли се от конници, препуснали
високо,
отдалече,
надалече?

Когато сребърното новолуние
е мигла
върху скулата на утринта,
обличаш ли желанието с думи?

Една зареяла се пеперуда
се закарфичи на понеделнишкия
тънък лунен връх
и бавно
угаснаха крилете и.

Сега

мигът и вечен е,
а мислите си аз ще намаля, сърдечност...