автор: nickyqouo

Мощните дюзи хвърляха остри пламъци и дълбаеха чернотата на космоса. Моранго Снейл бе потънал в пилотското кресло и ръцете му, сграбчили лостовете за управление водеха машината. Предстоеше скок!
След три години на неспирно ускорение! Интерактивният шлем бе вкопал своите микро-котви в черепа му и човека се бе слял с кораба. Не бе ставал от креслото в продължение на месеци, но това не го тревожеше, защото той всъщност не се сещаше за този дребен факт. Говореха си и общуваха с кораба, същевременно летяха с невъобразима скорост, скорост при която дори времето се променяше и настоящето за него се бе превърнало в отдавна приключилото бъдеще за поколение или две, някъде там назад в безкрая. Но за Моранго Снейл това вече беше без значение. Той се бе откъснал, бе високо и далеч.
"Стрела" - интеграторен разузнавателен кораб от клас "Звездни платна", се носеше в дълбините на космическия океан и огъваше пространството около себе си. Моранго бе щастлив, имаше скорост, свобода, безкрайни пространства и обеми от време! Разчетът на движението и планът на полета предвиждаха подпространствен скок при достигане на необходимата скорост и излизане от подпространството в района на звездния куп ДРАКС1216 след седмица. Предстояха три и половина земни години за намаляване на скоростта и влизане в орбитата на най-близката звезда от клас Г. А после, много години на разузнаване и изследвания в търсене на подходящи за живот на хора системи.
Моранго Снейлс бе станал част от кораба, в съзнанието му пулсираха потоци от данни, доклади, измервания, изчисления, траектории и времеви криви. Интеграторният кораб бе НЕГОВ! Екипажът спеше дълбок сън в криогенния отсек, запечатани в мнима смърт за дългите години на полета до ДРАКС1216. До събуждането им Моранго бе Кралят-Слънце на борда.
Интеграторният кораб бе предложил на Моранго, в края на втората година от ускорителния етап на пътешествието, да копира съзнанието му във формат на светлинни файлове и така Моранго да получи достъп и до самото сърце на кораба - квантовия процесор. Факт беше, че това би ускорило още повече продуктивността на съвместната работа на Моранго и кораба. След дълги месеци на съмнения, Моранго се бе съгласил на това. Просто се съгласи и после не усети нищо. Никаква разлика, дори се запита дали все пак е станало нещо, дали копирането се е случило в действителност? Корабът го увери, че всичко е наред, че Моранго вече е копиран и има пълен достъп до квантовия процесор.
Не бе разбрал нищо, не бе усетил нищо и не чувствувашее никаква разлика. Е, явно не му се и ставаше от пилотското кресло. Моранго не мислеше за това, не бе гладен, не бе жаден, не изпитваше нужда от физически упражнения или секс, перфектния женски андроид прашасваше в огромната му каюта. Но днес, ако изобщо времевите понятия имаха някакво значение вече, Моранго възприе образ на своето тяло, което не бе ставало от пилотското кресло няколко месеца и бе все така потънало в огромната му прегръдка, но ръцете му не стискаха лостовете за управление, интерактивния шлем бе разкачил своите котви и бе прибран в горния модул на креслото. Тялото, тялото бе отпуснато и с ръце провиснали безсилно, безжизнено встрани и всъщност ..... мъртво. Моранго разбра, че не е бил просто "копиран", съзнанието му е било всъщност "изрязано" и след това външната му черупка просто е спряла да работи - няма команди, няма нервни сигнали, просто купчина лайна, които дори няма кой да изхвърли на боклука. Добре, че той Моранго Снейлс, все пак е тук и ще се погрижи за тези неща! Повика андроид-чистач. Машината дойде, сгъна тялото на няколко сгъвки, натъпка го в малък метален контейнер, забърса старателно и дезинфекцира наоколо, защото при сгъването и натъпкването, навсякъде бликаха течности, и после отнесе боклука в дезинтеграторната камера. Моранго бе доволен, защото се бе погрижил за всичко! Зае се с неотложни задачи по поддържането на курса. Когато получи съобщение от андроида-чистач, че контейнера с боклука от пилотската кабина е зареден в камерата за дезинтегриране, Моранго Снейлс даде необходимата команда.
Тялото привързано за интеграторния стол потръпна и увисна на една страна, придържано от мозъчните котви, кабели и обезопасителни колани. Двучасовите мъки свършиха, мозъкът му бе излъган да си "дръпне шалтера сам"! Добре, че имаше нови антифони, защото някои интегриращи се лица са доста шумни! Телесни течности се стекоха по стола, но нали имаше кой да почисти. Операторът, наложил газова маска на лицето си, за да се спаси от вонята в операторската стая, ловко прескочи локвите от нечистотии и изтегли инфо-сферата от гнездото. Беше топла, топла! После я вкара в своя портативен терминал. Даде име и пореден номер на светлинния файл и носителя, прибра го в контейнера при другите два, които бе изработил днес, свали интерактивния шлем от гладко обръснатата глава на интегрираното лице и повика почистващия екип. Работата бе мръсна и не изискваше кой знае каква квалификация, но падаха добри пари!
Краят на смяната му наближаваше и докато почистващия екип си свърши работата, може да дръпне един фас пред операторската стая с другите колеги. Инфо-сферите бяха незаменими при транспортните средства, при наблюдение и контрол на производствени процеси, управление на бойни машини, конфигуриране на микро-сървъри на отдалечени и с неблагоприятни условия места, иииии а, да......, някога може би при автоматизираните изследвания на отдалечени космически обекти и най-важното от всичко, те не бяха хора и не изискваха разходи. Чисто, просто и ясно!