автор: marisiema

Зората бавно крачи розова, крилата.
Блести тревата сочна (мек, зелен килим),
осеяна от белите звездички на цветята,
поръсена от майски дъжд, гальовен, мил.

Прозрачни капчици се ронят от листата-
бисери същински, блестят като искри.
Гората засиява, окъпана богато.
Със нежната си длан прегръща ме, шепти.

Принцеси ледени са горе върховете,
с ефирните си шапки от приказна мъгла.
Белеят недостъпни, девствени, далечни.
като сирени мамят нагоре към снега.

Заставам онемяла пред чудната картина.
поисках да я скътам във своето сърце-
с красивия Балкан, с зелените пъртини,
с планинския простор, тъй светлоок и свеж.

Магията вълшебна дълбоко ме разтърсва.
Не мога да я заменя с бетона тежък, сив.
Където и да ида, пак тука ще ме връща,
като магнит огромен, мощен и красив.