и тя разбра че тъжната ѝ черна кожа
носи отпечатък от сътворението на света
стадо зебри и тичащи антилопи прекосиха челото ѝ
мисълта ѝ скупчи всички налични недомислици
и възпроизведе замисъла за взрив в повдигнатата ѝ вежда
а прозиращата огромната пустота
зейнала в учудено отворените ѝ устни се сви до неоткриваемост
Вечността заяви своята фундаменталност
клепачите ѝ затанцуваха с всяка космическа безсмислица
изпълни пространството с Недосегаемост
почувства се Всемогъща