автор: marisiema

Дошли сме на тая планета
с послание, с обич добра,
не само да тъпчем земята,
а гордо да грабнем света.


Защо ни е младото тяло,
щом рожба не ще да роди,
която да следва ни свято
и нови блага да плоди?!

Защо са ръцете ни, двете,
в прегръдка щом те на вплетат
любимите хора край него
и обич и жар не дадат?!

Защо са очите сияйни,
щом те не разпръскват искри,
щом те не проблясват омайно
и слънце от тях не струи?!

Защо са нозете ни здрави,
щом те не кръстосват света
да видят земята богата,
след сладка почивка в дома?!

Защо е сърцето ни жадно,
което не спира, тупти,
щом няма емоции, пламък
и бликнали чувства, мечти?!

Небесен сме дар от небето,
изпратени с обич добра,
не само да тъпчем земята,
а гордо да грабнем света!