автор: giro

Неотдавна, съвсем случайно, баш когато ми се пиеше водка с портокалов сок, та две не виждах, се запознах с една жена. С много фино, а както казваме в Източна Румелия – кебар излъчване. Висока и някак осветена, въздържана, леко притчоидна като вселенски маг или най-малко като всемирен лечител.
Поотминала средата на „попрището жизнено”, тя сякаш нямаше възраст. Не разбрах има ли професия, но си помислих, че има мисия. Подари ми едно нещо, което приличаше на преспапие от прозрачна смола, пълно с разни златисти, сребристи и шарени символи – сърца, конопено листо, хипи, подкова и прочие. Красиво изработен предмет, масивен, възтежък, гладък – чудесно е да го държиш в ръката си.
Досадата ми от непредвидено отложеното питие се замени с остър и тонизиращ пристъп на ирония. Казвал съм и пак ще кажа – подигравчията в мен заема 110% от съществото ми.

- Не, не вярвам на магии – отговорих с ехидна благодарност на въпроса и осъзнах, че съм придобил обичайното си към такива теми изражение – но виждам, госпожо, че Вие, освен че вярвате в тях, и ги правите. За другите хора не знам, но тази дейност, повече от очевидно, на самата Вас се отразява много добре. Апропо, сутрин редовно се будя с безмилостно главоболие. Мислите ли, че това преспапие – извинете ме, ако понижавам длъжността на Вашия подарък - може да ми помогне в тази неволя без да се налага вечер да си лягам трезвен?
- А защо не вярвате на магии? – подмина тя последния въпрос, но мислено благодарих за нейния.
- Защото адски ми се пие водка с портокалов сок, срещата ми с Вас ме държи далеч от следобедното сбъдване на тази моя предиобедна мечта, а Вашият фетиш не ми помага хич. Според мен не работи.
- Разбирам, вие сте затворили вратата си за чудесата на света и затова магиите не могат да ви повлияят.
- Изумително ме разгадахте. На 11 години прочетох „Вълшебникът от Оз” и треперех с Дороти по време на нейния плен при Злата вълшебница от Запад /ако се не лъжа за географската посока/. После пък се оказа, че самият магесник е обикновен чичка-шарлататин. Оттогава за вълшебници не искам и да чуя. Все пак вълшебства не отказвам, най-вече от типа на водно-алкохолните разтвори.

Когато пиеш водка, това го знам от малък, истинска катастрофа е да ти свърши леда. Коктейлът с портокалов сок става блудкав и парещ, излизат ми киселини даже. Дори в близкото магазинче да продават лед, принудителното прекъсване на медитацията веднага разколебава вярата ти в абсолюта. Ставаш раздразнителен, а аз освен това направо побеснявам. Такъв съм си, несправедливостта ме гнети до отчаяние.

Някъде по средата на настоящия манускрип ми свърши ледът. А имах чудесна водка, която наскоро си направих у дома по една чисто нова и много оригинална рецепта, включваща спирт и вода. Портокаловият сок все пак беше в хладилника, та нервите ми не се скъсаха отведнъж. Но катастрофата бе неизбежна и затова се превърна в реален факт. Изпсувах се. Не, не като каруцар, понеже аз не знам как псуват каруцарите. Изпсувах се като писател, чиято гениална мисъл е отлетяла в отвъдното като азотен балон без сиджимка.
В този момент – бглюм – колонките на компа изписукаха и в прозорчето видях ново съобщение. Пецата ме гощаваше в чата с едно беззъбо циганско парче на сръбски, снимано в Ню Йорк. Пуснах го. После пак и пак. Кеф! - напълни ми гъза с човечета – такава расова тъпотия отдавна не бях чувал. Развеселих се. Затворих уърда с мисловните си полюции – след такава музика душата на писателя е пречистена и не бива да се замърсява с мисли и разсъждения на всечеловеческа тематика.
Отворих джама на панелната кухина, в която прекарвах солидна част от живота си. Нахлу горещ вятър и разпиля няколкото листа с разпечатан текст – на хартия се чете и редактира по-пълноценно. Събрах ги гьотере и ги затиснах с празната чаша от мръсножълтеещото стъкло с полепнала портокалова пулпа. Видя ми се гадно. Треснах чашата в мивката и... о, чудо! - сред партакешите по масата цъфна причудливото преспапие на безсмъртната магьосница. Разгеле, турих го връз листата, чийто механичен сбор вече съвсем не отразяваше точната сюжетна линия.
В тази весела и малко напрегната суматоха забравих накъде съм тръгнал, защо съм се изправил от стола.
Сетих се! - пиеше ми се бира.
Отворих една лепкава от студ консерва и изгълтах солидно количество от нея преди да разбера, че „мъжете” никога няма да узнаят „защо” си дават парите за тези боклуци. Закономерно /и веднага след това/ рязко ми се допи водка. В този миг моето зашеметено от циганския шлагер и горещия вятър през прозореца съзнание се избистри - да, само минута преди това гневно бях потеглил на нейде за лед. А бе минала цяла вечност...
Седнах и дописах това.

Не, магии няма. Няма и магически фетиши. Да, невинаги има и студена водка. Справедливост поначало няма. Няма истини, а има толкова пътища, че сме в безпътица...
Но има един живот, в който магьосниците биха били безработни, ако можехме да се отказваме от време на време от леда във водката... Това е нашият живот.