автор: hristam

Потъмня небесното око.
Облачен юмрук сълза избърса.
Вятърът се втурна на кълбо
и денят се разпиля развързан.

Закипяха стръмните небета
и под тях набъбнаха тревите.
С аромат на прекипяло лято
ручеи нашариха скалите.

Долу в ниското е спряла тя
и заприда есенно лазура
с мъдрата изящност на жена.
И се учи да развързва бури.