автор: Macossa

Идея нова се роди и скришно се прокрадва,
сивото ще разруши, може дори тя да се зарадва,
с дъха - промяна, една покана -
светът задряма, но не за тези двама.
Момче на пейка, гара, сянка - рандеву,
надежда, сякаш безизбежно дежа-вю.
Ето тя пристъпва безобидно, но какво се случва,
той смигва - привидно плячка ще улучва,
прие се този знак сякаш другояче,
но вече нямаше значение обаче..
Тръгнаха те така обнадеждени двамата,
лъхна ги едва ли не бриза на промяната.
Всяка любовна извивка ме в началото главозамая,
но тая чутовна усмивка ме кара
после за всичко друго да нехая,
да забравя откъде дошъл съм, накъде отивам,
но стимул ръка в ръка до нея да вървя аз откривам,
гласът й като в топъл сън, като с нежен вопъл,
семпъл звън
кънти в съзнанието ми и отвътре, и отвън.
Не зная дали тя усеща го това
или възприема просто за игра, но
на входния праг се спряхме там до тях.
От ускорения ми пулс в гърдите, почти примрях,
от мислите изкоренения импулс, едвам не спрях,
но скоро осъзнах, че вече не изпитвам страх,
устни в устни с нейните допрях и осъзнах,
какво момиче стои пред мен насреща,
дано да не извършвам грях и днеска,
момиче с вкус на прясно скъсана черешка,
бях поканил аз на среща.