автор: kandid

На небето - синьото;
На Млечният път - бялото;
На лозата - зеленото;
На нощта - магията;
Сиянието на луната;
Аромата на земята;
На живота благословията,
че те има.

Нищо няма да спестя,
че със тебе съм богата
и от тебе преблагата.
И където и да съм
все ще те сънувам,
все ще те бленувам.

Ако пък те сграбчи мъка
от кратичката ни разлъка
погледни лозата как с листата
весело ти маха.
Поздрав праща ти сърдечен.
Усмихни се, разтуши се и си представи,
че насреща – цял в позлата
твоят си човек седи.

Ако пък те страх полази –
Отхвърли го, удуши го, размажи го!
Мойта Обич ще те пази.
Колкото ми е силата -
Цялата ти е закрилата.

Щом до тебе е Другар,
Няма по-безценен дар!