автор: Jan_Terter

Живот в скърби
облива до кости
градската паплач
от сутрин до
Здрач.
Изкуството умря
заради цветна хартия,
културата забрави се
заради лъскава помия
- Чашата преля -
Пълна с хорски миазми,
върху главите открити се
разля.
Традициите биват забурени
от бъдещ мираж,
мечти невъзможни от вятър
обрулени.
В маргинална схема на скалист
леден бряг
една душа стене от глад
да съвземе човешкия впряг -
една маса телесна
без език
безсловесна
създадена от магия небесна
втурна се в бяг.
Истината за тях е Антихрист,
съзнателен Апокалипсис
на затворени врати,
защото предпочитат душата да
спи
да не кипи или ври.
По- лесно било
да пеят песни от зло
а не светлината
да влезе при мрака
да изпържи телата
чрез
Райската жупел
Гоморска разруха
Содомска тъга.
Това е зов.
Това е революция
да няма после обков
Конституция.
Височайша абдукция на
Космически телос
Без нито една функция
Веч
Ослепен
Фолклорът опетнен
Сочи пътя остър надолу
Показва ни врата -
Червени
Нажежени, а зад тях
Души озверени
Бидът ли лоши пророци
НЕ желаят разбиране.
Объркана поема
От нечии умствени недра.
От народната експресия
До нечия душа.!