автор: Macossa

Цял ден ти е сиво, цяла нощ ти е живо,
усещаш нещо не е наред, нещо е гнило.
Заспиваш, сънуваш, събуждаш се, ставаш,
сънувано да се сбъдне пак се надяваш.
Реалност със сън сякаш бавно се слива,
тънката граница, усещаш, се плавно размива,
Явяват се подсъзнателни желания, мечти, мисли,
едни сънуват, други осъзнават, а ти от кои си ?
Мислиш останал си сам на светът,
чудиш се няма ли за тебе друг път,
обаче почваш да вярваш, че си от втория тип
и спираш да чувстваш онзи вятър сърдит..
Нехаеш вече за чуждите навици,
започваш да опитваш живота без граници,
отърсваш се – падат като свежи капки росни,
всички, относно тебе и нея, снощни въпроси.
Останалите за жалост стават безинтересни, светлосиви,
но ето я новата, която явно дава ти сили,
и с нея целувката като пресен стрък откъснат хвръква,
времето забързва, добре, че следва прегръдка,
напипваш, от глава до пети - тя цяла настръхва,
крехък свеж сладък аромат те лъхва, надъхва,
с дъх на прясна черешка те блъсна
и нежно ухание повсеместно разпръсна.
Клонка -новост, -промяна, -цъфтеж се приплъзва,
запълзавя, обгръща, озеленява, прегръща,
с възпламеняващ, запленяващ трепет отвръщаш,
желанието тихо на пръсти като пролет пристъпва,
устата ти пресъхва, сърдечният тъпан заглъхва,
стотици жълтокрили искрици прехвръкват,
прехвърлям спомени и изведнъж прозрях,
спрях, преглътнах и за момент притръпнах...
Дори щуреца зад блока замлъкна...